О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 03.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2482/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. Г., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Г. З., срещу определение № 350 от 21.05.2018 г. по в. гр. д. № 212/2017 г. на Врачански окръжен съд. С него е отхвърлена молбата му, инкорпорирана в касационна жалба вх. № 4640/12.06.2017 г. по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение № 159 от 18.05.2017 г. по в. гр. д № 212/2017 г. по описа на същия съд в частта за разноските, като неоснователна.
В частната жалба се твърди неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно е отхвърлил молбата на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 2777, 50 лв. за изготвяне на инвестиционен проект за извършване на делбата, одобрен от главния архитект на [община] и представен по делото, както и за внесен адвокатски хонорар и депозити за вещи лица. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на претендираните разноски.
Ответникът по частната жалба – И. Д. Г., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат В. Л., възразява в писмен отговор, представен в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, като счита жалбата за недопустима, алтернативно за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 217 от 25.04.2018 г. по гр. д. № 3079/2017 г. на Върховния касационен съд, състав на II г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 159 от 18.05.2017 г. по в. гр. д. № 212/2017 г. на Врачански окръжен съд по подадена от Г. Д. Г. касационна жалба срещу него. Делото е върнато на въззивния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК от въззивния съд относно определените разноски. При произнасяне по основателността на молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, съдът е приел, че при определянето им е отчетено как са формирани и какви по вид разноски подлежат на възстановяване във фазата по извършване и приключване на делбата. На възстановяване пред въззивната инстанция подлежат само тези разноски, които съответстват на частта от подадената от настоящия жалбоподател въззивна жалба, приета за основателна. Това е принцип, заложен в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция. Същият принцип на изчисление на следващите се пред въззивната инстанция разноски е приложен и по отношение на претендираните от съделителя И. Д. Г. разноски. Оплакването за неправилност на въззивното решение относно присъдените разноски като следваща се държавна такса върху определените на съделителите дялове е прието за неоснователно, предвид постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение, с което така определените дялове не са променени.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предмет на разглеждане в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК е правилността на определението по чл. 248 ГПК относно присъдените за въззивната инстанция разноски, не и за определените като дължими такива пред първата инстанция. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване, съобразно уважената част от подадената пред съответната съдебна инстация жалба. В случая въззивният съд е уважил частично претенцията на жалбоподателя и съделител Г. Г. за заплащане на разноски за въззивното производство съобразно приетата за основателна част от въззивната му жалба. Правилно е определил размера на дължимите за въззивната инстанция разноски с оглед изхода на спора и ги е присъдил общо по представения списък по чл. 80 ГПК, без да е изключил изцяло претендираната сума за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на
II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 350 от 21.05.2018 г. по в. гр. д № 212/2017 г. по описа на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: