2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 150
С., 04,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2870 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. О.-С. против решение от 10.04.2013 г. по гр.д. № 9566/2012 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 4.06.2012 г. по гр.д. № 35494/2010 г. на СРС, в частта с която касаторът е осъден да заплати на П. 21 О.-С. сумите: 23 818.86 лв. на основание чл.265,ал.1,пр.2 ЗЗД за заплащане на разходите необходими за поправката на недостатъците, ведно със законната лихва, и 1 602.75 лв. на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Ответното по касационната жалба П. 21 О. е подало отговор да не се допуска касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: Въпросът за отговорността на дружеството ни по чл.265 ЗЗД в зависимост от поведението на възложителя, е решен в противоречие с практиката на ВКС. Един и същ казус се решава противоречиво от съдилищата по приложението на чл.264,ал.2 и чл. 265 ЗЗД. Разглеждането на спора от ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Представени са 4 арб.решения, които не са съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, и 1 решение на САС, за което няма данни да е влязло в сила.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
Приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Доводите за неправилност по чл.281,т.3 ГПК не са предмет на това производство по чл.288 ГПК, а се разглеждат ако касационно обжалване бъде допуснато-чл.290 във вр. с чл.293,ал.2 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 10.04.2013 г. по гр.д. № 9566/2012 г. на СГС.
Осъжда Б. О.-С. да заплати на П. 21 О.-С. сумата 1 200 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: