О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 06.08.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори август две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2288/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Н. И. Г. и П. С. Г., чрез адв. М. Т. и адв. А. М., частна касационна жалба против определение № 942 от 17. 04. 2018 г. по в. ч. гр. д. № 724/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2224 от 22. 02. 2018 г., постановено по гр. д. № 16336/2015 г. на Варненския районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК, в частта по предявените от Н. И. Г. и П. С. Г. против Т. Д. И., П. Т. М. и В. И. М. искове за осъждане на ответниците, на основание чл. 109 ЗС, за следното: да оттеглят подадено искане за премахване на сграда с идентификатор 10135.1501.326.1, находяща се в [населено място], [улица], в която се намират обекти собственост на ищците; да подпишат заявление до РДНСК – СИР за отмяна на заповед № С-152/18.11.2002г. на началника на РДНСК-В., с която е спряно изпълнението на строително-монтажните работи на сградата, както и уведомление до район „О.“, общ. В. за започване на довършителни СМР по общите части на сградата; да участват с парични средства в предстоящо топлоизолиране, хидроизолиране и ремонт на покрива на сградата и подмяна на повредени водосточни тръби и улуци, предстоящо поставяне на топлоизолация и минерална мазилка по фасадните стени на сградата, на ел.инсталация по стените на стълбището на сградата, на мазилка на стените на стълбището и на плочки по стълбите и парапети.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателите и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима.
По наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното определение:
За да потвърди обжалваното определение съставът на окръжния съд е възприел становището на първоинстанционния, според което исковете са недопустими, тъй като с част от тях се цели постигане на един забранен от закона резултат – със съдебна принуда да се задължат ответниците да предприемат определени правни действия, несъответни на волята и желанието им (оттегляне на подадена пред административен орган молба за премахване на сграда, подаване на заявление за отмяна на издадена заповед за спиране на строителство, подаване на уведомление за започване на довършителни СМР по общите части на сградата), а останалите искове (за задължаване на ответниците да участват с парични средства, съответни по размер на дяловете им в общите части на сградата, в предстоящо извършване на ремонтни дейности и довършителни работи по общите части на сградата) са за евентуални бъдещи плащания на неясни по размер суми, които ще бъдат поискани за извършване на предстоящи СМР по общите части на сградата. Прието е, че исканията излизат извън обхвата на защитата, която би могла да се даде с иска по чл. 109 ЗС – срещу фактически действия или бездействия, които се отразяват негативно върху правото на собственост. Негаторният иск цели единствено преустановяване на незаконосъобразно фактическо действие и/или премахване на вредоносния резултат от увреждането и привеждане на фактическото състояние такова, каквото е било преди нарушението. Би могло с иска по чл. 109 ЗС да се задължи ответникът за бездействие или за извършване на незаместимо действие, но само когато естеството на пречещото поведение е такова, че с него се осъществява въздействие върху самия имот, при което същият не може да бъде ползван според предназначението му. Прието е искът по чл. 109 ЗС е недопустим способ за защита срещу неоснователни действия, с които се застрашават или засягат други имуществени и неимуществени права, различни от правото на собственост. Прието е, че е недопустимо постановяване на съдебно решение, с което ответникът да бъде задължен да предприеме действия по подаване или по оттегляне на подадени искания, жалби, заявления, по подписване на документи или да извършва в бъдеще плащания на неясни по размер суми, които ще му бъдат поискани за евентуални предстоящи строителни и ремонтни дейности по общите части на сградата, какъвто е формираният в исковата молба петитум.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:
1/ От значение при преценка на допустимостта или на основателността на иска по чл. 109 ЗС е неправомерността на действията или бездействията на ответника, създаването на пречки за упражняване правото на собственост на ищеца върху вещта, адекватност на исканата защита на соченото от ищеца неоснователно въздействие върху вещното право.
2/ Допустими ли са искове по чл. 109 ЗС за задължаване на ответниците да предприемат действия по оттегляне на подадени до съдебни или административни органи искания, жалби, сигнали, касаещи общи части на сграда в режим на етажна собственост, както и за задължаване на ответниците да подписват и подават заявления и други документи, касаещи общи части на сграда в режим на етажна собственост, ако извънсъдебно не желаят да извършат посочените действия.
Твърди се, че приетото от състава на въззивния съд по така поставените въпроси противоречи на ТР № 31/06. 02. 1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОГГК на ВКС, ТР № 4/2015 от 06. 11. 2017 г. на ОСГК на ВКС, решение № 92 от 01. 12. 2017 г. по гр.д. № 4715/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 63 от 01. 07. 2013 г. по гр.д. № 388/2012 г. на ВКС, І г.о., решение № 424 от 01. 12. 2010 г. по гр.д. № 1482/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 57 от 26. 03. 2013 г. на ВКС, ІІ г.о. Твърди се, също, че отговорът на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Така сочените основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК не са налице.
Първият въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда. Въззивният съд е приел недопустимост на предявения иск не защото сочените от ищеца действия и бездействия на ответника са правомерни или не създават пречки за упражняване правото на собственост върху вещта, или защото исканата защита е неадекватна на заявеното въздействие върху вещното право, а защото законодателството не допуска по исков ред дадено лице да бъде задължено да упражни предоставени му от закона права или да се откаже от вече упражнени материални или процесуални права.
Въпросите не са решени в противоречие с посочената от жалбоподателя практика. В нито едно от цитираните в изложението решения не е призната възможността чрез съдебна принуда, включително и чрез иск по чл. 109 ЗС, правен субект да бъде задължен да предприеме отказ от упражнени процесуални или материални права (включително и отказ от упражнено право на жалба, сигнал, искане до съдебен или административен орган), да бъде принуден да упражни предоставени от закона процесуални или материални права (включително и право на жалба срещу административен акт, заявление или искане до съдебен или административен орган с цел оказване на съдействие или защита на нарушени права) или да бъде принуден правен субект за бъдещо поведение, изразяващо се в извършване на бъдещи плащания на суми с неясни размери, които ще му бъдат поискани за евентуални предстоящи плащания по възлагане и осъществяване на строителни и ремонтни дейности по общите части на сградата.
Разглеждането на въпросите не би допринесло за развитието на правото и точното прилагане на закона. Относно характера на иска по чл. 109 ЗС и възможностите, които този иск предоставя за защита на правото на собственост има формирана богата съдебна практика със задължителен и незадължителен характер, която непротиворечиво приема, че с негаторния иск собственикът на вещта може да търси защита срещу фактически действия или бездействия на ответника, чрез които се въздейства непосредствено върху самата вещ на ищеца или се въздейства върху друга вещ /напр. съседен имот/, но това въздействие се отразява и върху правата на ищеца върху собствената му вещ, пречейки му да упражнява собствеността си. Става въпрос за неоснователни фактически посегателства /преки или косвени/ върху правото на собственост, но не и за предприети или непредприети от ответника правни действия по упражняване или неупражняване на процесуални или материални права /включително и подаване, неподаване, оттегляне на жалби, искове, сигнали, заявления до административни и съдебни органи, засягащи обекта на собственост/. Няма основания за промяна на формираните в практиката становища по поставените въпроси.
В случай, че едно лице злоупотребява с упражняването на предоставени материални или процесуални права – упражнява ги недобросъвестно, за да бъдат увредени права и законни интереси на другиго (чл. 57, ал. 2 КРБ) увредените лица биха могли да бъдат обезщетени, като реализират отговорността на дееца с иск по чл. 45 ЗЗД –решение № 189 от 20. 06. 2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. на ВКС, 4 г.о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 942 от 17. 04. 2018 г. по ч. гр. д. № 724/2018 г. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: