РЕШЕНИЕ
№ 150
София, 08. май 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4125 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 548/21.03.2013 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 747/2013, с което е потвърдено решение № 4710/21.11.2012 на Варненския районен съд по гр.д. № 13386/2011, с което е отхвърлен за размера на 8.673,20/21.000 ид.ч. предявеният иск за пълна трансформация по чл. 23 СК. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за допустимостта чрез разпит на свидетели да бъде доказано преобразуването на лично имущество и действителната покупна и продажна цена на имоти в отклонение от посочената в нотариалните актове, както и за възможността по предявен иск за пълна трансформация съдът да се произнесе по правните последици от закупуването на поземлен имот от чужденец.
По поставените въпроси Върховният касационен съд намира, че ограниченията на свидетелските показания по чл. 164 ГПК са изключение от общото правило, че всякакви факти може да се доказват чрез разпит на свидетели. За преобразуването на лично имущество по чл. 23 СК правно значение имат влагането на средства при придобиването на вещта и източникът на вложените средства. В закона не е уредено общо ограничение за доказването на тези две групи факти със свидетелски показания. Ограничения за доказването на тези факти със свидетелски показания може да възникнат само поради формата, в която е сключена придобивната сделка за спорната вещ или поради формата, в която са удостоверени отделни факти във връзка със сключването или изпълнението на придобивната сделка.
Формата за валидност на договора за покупко-продажба на недвижим имот е нотариален акт – квалифицирана писмена форма. Законът ограничава доказването със свидетелски показания на сделки с писмена форма да валидност, но това важи само за страните по сделката – те са ограничени при доказването на нейното съдържание (при продажба – вещта и цената) в отношенията помежду им. Ако цената е симулирана (по-висока или по-ниска от обявената), само за страните (и за техните правоприемници, в това им качество) се изисква доказване с „обратно писмо” или представянето на т.нар. „начало на писмено доказателство”, за да бъде допуснато доказването на симулацията със свидетелски показания. По отношение на трети лица, които не са участвали в сделката (независимо от това дали тя ги ползва, или не) няма и не може да има никакви ограничения при доказването, тъй като третите лица няма как да се снабдят със съответните документи, а участниците в сделката може да са си имали безрезервно доверие и да не са съставили такива документи. Същото важи и при доказването на договори на стойност над 5.000 лева.
Доказването със свидетелски показания на плащането на установено с нарочен писмен акт парично задължение също е ограничено, но и това ограничение е само за страните по правоотношението – длъжникът и кредиторът (и за техните правоприемници, в това им качество). По посочените по-горе съображения то не важи в отношенията между кредитора и длъжника, от една страна, и третите лица, от друга страна, както и в отношенията между трети лица.
Искът за преобразуването на лично имущество по чл. 23 СК е за собственост, тъй като негов предмет е правото на собственост на ищеца върху спорната вещ, но дори когато спорната вещ е придобита чрез сделка, извън предмета на делото са въпросите, свързани с евентуални пороци на придобивната сделка. Евентуалните пороци на сделката имат значение в отношенията между прехвърлителя и приобретателя – ако сделката е порочна имотът ще се „върне” в патримониума на прехвърлителя. Правните последици от закупуването на поземлен имот от чужденец засягат единствено голата собственост върху земята, те не засягат нито правото на строеж, нито правото на ползване, но това би имало значение по предявен ревандикационен иск срещу чужденеца.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът (български гражданин) е закупил по време на брака си с ответницата (руска гражданка) процесното дворно място за сумата 21.000 лева, равняваща се на 9.946,85 щатски долара, както това е установено в нотариалния акт и не може да бъде оборвано чрез свидетелски показания, тъй като представеният предварителен договор с цена 6.000 щатски долара не представлява т.нар. начало на писмено доказателство, тъй като не изхожда от насрещната страна по делото. След сключването на предварителния договор и преди покупката на мястото родителите на ищеца са продали собственото жилище за сумата 12.326,80 лева, равняваща се на 6.810,99 щатски долара, както това е установено в нотариалния акт и не е оборено по несъмнен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели. Извън предмета на делото са правните последици от закупуването на поземлен имот от чужденец.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е закупил по време на брака си с ответницата процесното дворно място за сумата 21.000 лева, като част от тази сума е предоставена от неговите родители, които пари те са получили от продажбата на свой имот, но в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил показанията на разпитаните свидетели по делото. Също правилно съдът не е допуснал разпит на поискания с въззивната жалба свидетел, тъй като ищецът е изоставил съдържащото се в исковата молба искане за допускане на разпит на трети свидетел, като в съдебното заседание пред първоинстанционният съд е поискал разпит на двама свидетели, които са дали показания и в последното заседание е заявил, че няма да сочи други доказателства.
Видно от изложеното въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като няма основание за връщането му за ново разглеждане.
По делото е установено, че ищецът е закупил по време на брака си с ответницата процесното дворно място за сумата 21.000 лева, като част от тази сума – равностойността на 7.000 щатски долара = 14.975,73 лева е предоставена от неговите родители, които пари те са получили от продажбата на свой имот. Не са събрани доказателства процесното жилище да е придобито на по-ниска от посочената в нотариалния акт цена 21.000 лева. Действително в предварителния договор за покупката му е уговорена по-ниска цена – 6.000 щатски долара, но при липсата на други доказателства, по същество правилно съдът е приел, че окончателно уговорената и платена цена е посочената в нотариалния акт.
Изложеното се установява от представените писмени доказателства и показанията на майката на ищеца свидетелства, че действителната цена, получена при продажбата на нейното и на съпруга й жилище е 9.000 щатски долара, от които тя е дала на сина си и той е вложил в покупката на процесния имот сумата 7.000 щатски долара. Действително получената цена от родителите на ищеца може да се различава от посочената в нотариалния акт, но правно значение има размерът на предоставената от тях сума. Посочването на източника за родителите на ищеца има значение само за достоверността на показанията на свидетелката. Изложеното не се опровергава от показанията на другите разпитани свидетели, тъй като те нямат преки впечатления нито са информирани за точния размер на изплатените суми, а и свидетелката – дъщеря на страните през 2000-та година е била невръстно дете.
Видно от изложеното пълна трансформация на лично имущество на ищеца за процесния имот е налице за 14.975,73/21.000 ид.ч., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за над 6.024,27/21.000 ид.ч. от имота.
При този изход на делото разноски по компенсация не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 548/21.03.2013 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 747/2013 в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за над 6.024,27/21.000 ид.ч. от имота.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Н. С. от В. и Т. А. К. от В., че първият е собственик на 2.648,93/21.000 ид.ч. от жилището, описано в посоченото съдебно решение над признатите му с това решение 12.326,80/21.000 ид.ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.