О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 09.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.03.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1187/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№35977/03.12.2013г.,подадена от Р. Т. П. от [населено място],чрез пълномощника си адвокат М. С.,против решение №2049/17.10.2013г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,четвърти състав,постановено по в.гр.д.№130/2013г. по описа на същия съд по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение №3859/03.09.2012г. на Варненски районен съд,ХІV състав,постановено по гр.д.№3807/2005г. по описа на същия съд за отхвърляне предявените от Р. Т. П. искове против [фирма] [населено място] и [фирма] В.,за предаване владението на реална част д площ от 298 кв.м от ПИ №1162,повдигнат в зелено,реална част с площ от 521 кв.м от ПИ №1161,повдигната в зелено,реална част с площ от 8323 кв.м от ПИ №997,повдигната в кафяво,реална част с площ от 460 кв.м от ПИ №9550,повдигната в кафяво,реална част с площ от 3 463 кв.м от ПИ №301,повдигната в кафяво на скицата на л.62 от делото по плана на З. [населено място],на основание член 108 от ЗС.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,депозирано след дадените от възивния съд указания,касаторът твърди,че са налице основанията на член 280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ишцата се легитимира с позитивни за нея,в качеството й на наследник на Т. Р. Т.: Решение №818/14.09.2001г. на ПК В. и с Решение №749/02.11.2000г. на ПК В. и е възстановено правото на собственост за 521 кв.м от описания имот,както и с Решение по гр.д.№105/2001г. на Варненски районен съд,Х гр.с.,с което е отменен отказа на ПК В. и са възстановени на наследниците на Т. Р. Т. общо 12 544 кв.м от процесния имот.Съдът е посочил,че ответните дружества оспорват правата на ищцата,като се позовават на надлежно извършена приватизационна процедура и се основават на доказателства,представени по делото,че извършената реституция не е надлежна и противоречи на параграф 6 ал.6 от ЗППДОП/отм/,поради което в тези случаи правоимащите се обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи но ЗОСОИ,като се представят по делото и доказателства в тази насока-преобразуване, вливане,извлечения от баланси,съобразно които е видно,че процесните недвижимости са част от капитала на двете ответни дружества.Съдът,след оценката на осъществения косвен съдебен контрол на действителността на решението на ПК В.,преценявайки доказателствата по делото,е достигнал до извода,че по делото е безспорно установено наличие на пречка по член 10 б от ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху този имот.Съдът е отбелязъл,че нормата на 10 б от ЗСПЗЗ се отнася за осъществени обществени мероприятия по смисъла на параграф 1 в от ПЗР на ППЗСПЗЗ,както извън населените места,така и в границите на урбанизираните територии,като е стигнал до извода,че Решението на ПК В. подлежи на косвен съдебен контрол в гражданското производство,както относно неговата валидност,така и относно материалната му законосъобразност.Съдът е приел,че това решение на ПК е непротивопоставимо на приватизираните търговски дружества,каквито са ответниците,тъй като в техните активи са включени процесните имоти,и решението на ПК е издадено при висящо или приключила процедура за приватизация.С оглед тълкуването на нормата на параграф 6,ал.6 от ЗППДОП/отм/,съдът и възприел,че органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощието да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи,включени в капитала на приватизиращото се предприятие,а следва да издаде решение за обезщетение на предишните собственици по реда на пар.6,ал.6 от ЗППДОП/отм/ или параграф 11 от ДР на ЗПСК,като ако все пак такова решение бъде издадено от ПК, то ще е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка.
В изложението си,касаторът заявява/цитирам/:
„І.Материално- правни въпроси
Първият материално-правен въпрос,по който Окръжен съд-Варна се е произнесъл е :
Налице ли е изяснена фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение?”
След което се посочва от касатора,какво е прието в тази връзка от въззивния съд,според него неправилно,както и че въззивният съд не е обсъдил изложените във въззивната му жалба доводи,според които безспорно се установявало правото на собственост на касатора,недопустимо и превратно са тълкувани материалите по делото,твърди се също така ,че не е в компетенцията на съда да осъществява косвен съдебен контрол на решението на ПК,неоснователно се приема от съда,че за процесния имот е проведена успешна приватизационна процедура,както и неоснователно се приема,че имота на касатора не е индивидуализиран, и в подкрепа тези касационни оплаквания се прилага съдебна практика на ВКС.
В точка второ римско от изложението си касаторът посочва/цитирам/:
„ІІ.Процесуалноправни въпроси
1.На първо място,постановявайки обжалваното решение,съдът е допуснал множество съществени процесуални нарушения,като не е коментирал и не е взел становище по подробно изложените във въззивната жалба съображения за допуснати нарушения на първоинстанционния съд.
2.На второ място,считам че обжалваното решение е:
-нищожно поради неизясняване и непроизнасяне на съда по предмета на спора и превратно тълкуване на доказателствата,
-незаконосъобразно,поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдо-производствените правила,
-неправилно,поради своята необоснованост.Същото е немотивирано и лишено от задълбочен и справедлив анализ на доказателствата,като обективно не съответства на събраните по делото такива и противоречи на действителното правно положение.”
Които процесуално правни въпроси според касатора, разрешени от въззивния съд,са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото-налице е разпоредбата на член 280 ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба [фирма],гр.Б.,в писмения си отговор по жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,тъй като липсва формулиран правен въпрос от касатора съгласно предвиденото в ТР №1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,като се иска присъждане на съдебно деловодни разноски.
В писмения си отговор, ответникът по касационната жалба [фирма],гр. В.,моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице основанията за това.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.ВКС не е задължен за го изведе от изложението на касатора по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното по-горе съдържание на изложението на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в същото липсва точно и ясно формулиран правен въпрос,който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда.Със посочените от касатора като материалноправни и процесуалноправни въпроси,всъщност се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основанията,предвидени в член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото преценка за законосъобразността на въззивното решение,ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Във връзка с искането на ответника по касационната жалба [фирма] [населено място],за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство,касационният съд намира,че такива не следва да се присъждат,тъй като по делото не са налице никакви доказателства,че такива са реално сторени за касационното производство.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2049/17.10.2013г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,четвърти състав,постановено по в.гр.д.№130/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: