О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
гр. София, 09.05. 2018 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 3118/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, вр. с чл. 288 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 430 от 16.01.2018 г. от [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. Д. от АК – С., в която се иска изменение на постановеното определение № 946 от 22.12.2017 г. по гр.д. № 3118/2017 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, по реда на чл. 288 ГПК, в частта му за разноските.
Ответницата по молбата П. И. Ал-Б. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. Н. от АК – С., е изразила становище за нейната неоснователност в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, тъй като в постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските, съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, че претендираните от молителя разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, действително са заплатени, поради което не следва да бъдат присъдени. Изразено е и становището, че ако съдът счете молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за основателна, то претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно завишено и следва да бъде редуцирано.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С посоченото определение № 946 от 22.12.2017 г. по настоящото дело, постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1999 от 28.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 680/2017 г. на Софийския градски съд, ГО, III-б въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 57792 от 02.05.2017 г. от П. И. Ал-Б. от [населено място].
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява частично основателна.
В определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта му за разноските, съдът е приел, че претендираните от ответника по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с подадения отговор на касационната жалба, не следва да се присъдят, тъй като данните от представените по делото писмени доказателства с отговора на касационната жалба относно претенцията за направени разноски, а именно – сметка за извършени задачи на адвокатско дружество „Д., П. и ко”, за периода 01.07.2017 – 31.07.2017 г., разширена справка за заработени часове и направени разходи за същия период, фактура от 14.08.2017 г. за извършени юридически услуги/без конкретизация/ за сумата от 3 802,13 евро и дневен отчет по сметка на С. от същата дата, не кореспондират с претендираната сума от 2 393,94 лв., съгласно представения по делото списък за разноските по чл. 80 ГПК, следователно по делото липсват данни тази сума да е договорена, респ. заплатена.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е договорила и заплатила възнаграждението. Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, като в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на осъществената защита и начина на плащане. В конкретния случай от представената сметка за извършени задачи на адвокатско дружество „Д., П. и ко”, за периода 01.07.2017 – 31.07.2017 г., п. 2, разширена справка за заработени часове и направени разходи за същия период, п. 2 и извлечение от подписаното между [фирма] и адвокатско дружество „Д., П. и ко”, възлагателно писмо, както и фактура от 14.08.2017 г. за извършени юридически услуги за сумата от 3 802,13 евро, се установява, че за извършените правни услуги по настоящото дело ответникът по жалбата е заплатил на адвокатското дружество сумата от 2 393,94 лв./с ДДС/. Молителят е депозирал писмен отговор по подадената касационна жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК, по която материалният интерес е в размер на 51 776 лв. Видно от посочените по-горе писмени доказателства, на 14.08.2017 г. е заплатена договорената между [фирма] и адвокатското дружество сума за извършените правни услуги по делото в размер на 2 393,94 лв.
След осъществяване на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е поискала да бъде намалено заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, поради прекомерност. Съгласно чл. 78, ал. 3, ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай съобразно материалния интерес възлиза на сумата от 2 084 лв. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение по делото в размер на 2 393,94 лв., действително се явява прекомерно високо, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено, съобразно размер, съответстващ на чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на сумата от 1 563 лева, доколкото оказаната защита се е състояла само в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание и извършване на други процесуални действия.
Предвид изложеното, определението на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта му за разноските следва да бъде допълнено, като на молителя [фирма] [населено място] следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба – адвокатско възнаграждение в размер на 1 563 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение № 946 от 22.12.2017 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по гр.д. № 3118/2017 г., в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА П. И. Ал-Б. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 1 563 лв./хиляда петстотин шестдесет и три лева/ – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: