О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 29.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4218/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. В. от гр. Р., подадена от пълномощника му адв. П, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ „В” с-в, от 17.05.2008г. по в.гр.д. № 3169/2006г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 74 с-в, от 18.07.2006г. по гр.д. № 8742/2005г., с което са уважени исковете му по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ срещу Национална агенция за приходите, и с въззивното решение исковете са отхвърлени.
Ответникът Национална агенция за приходите гр. С. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му гл. юрисконсулт П. М. моли да не се допуска касационно обжалване, а ако се допусне въззивното решение да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Д. В. , въззивният съд е приел, че при прекратяването на трудовото му правоотношение са спазени всички изисквания на КТ за законност на дисциплинарното уволнение. След като е обсъдил събраните по делото доказателства, съдържанието на заповедта за уволнение и обясненията на ищеца по чл. 193 КТ, съдът е приел, че трудовото правоотношение е прекратено на 18.08.2005г. когато е връчена заповед № 5* Връчената на ищеца на същата дата и заповед № 578 само констатира настъпилото по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ прекратяване на трудовото правоотношение. Със заповед на зам. главния данъчен директор В/упълномощен със заповед от 01.02.2002г. от гл. данъчен директор да сключва, изменя и прекратява трудови правоотношения с длъжностни лица, както и да им налага дисциплинарни наказания/ от ищеца са поискани обяснения по чл. 193 КТ. Обясненията са изпратени до Г. д. д. и получени от адресата преди налагане на дисциплинарното наказание. Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена и подписана от главния данъчен директор Н. П. Дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено с мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Преди налагане на наказанието работодателят е изпълнил изискването на чл. 193 КТ да поиска писмени обяснения от ищеца за извършените нарушения. Наказанието е наложено за действително извършени от ищеца нарушения. Предвид характера на нарушенията, свързани със събиране на данъци и такси, която е публична дейност със строго регламентирани правила, съдът е приел, че се касае за тежки дисциплинарни нарушения. Тежестта на нарушението, както и наличието на предходно наказание „забележка”, обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Д. В. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Излага съображения, че няколко съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси са решение в противоречие с практиката на ВКС, а именно:
1. Същественият процесуалноправен въпрос за мотивиране на решението на въззивния съд е решен в противоречие с ТР № 1/2000г., т. 19, на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/1953г.
2. Същественият материалноправен въпрос относно съдържанието на заповедта за уволнение /чл. 195, ал. 1 КТ/ е решен в противоречие с решения № 1803/18.12.2001г. по гр.д. № 24/2001г. на ВКС, ІІІ г.о., № 1554/10.01.2004г. по гр.д. № 1701/2002г. на ВКС, ІІІ г.о., и № 448/30.06.1998г. по гр.д. № 948/97г. на ВКС ІІІ г.о.
3. Същественият материалноправен въпрос относно броя на актовете, с които се прекратява трудовото правоотношение, е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 1658/27.10.2005г. на ВКС ІІІ г.о.,
4. Същественият материалноправен въпрос относно възможността и начина на делегиране на работодателската правоспособност при налагане на дисциплинарно наказание е решен от съда в противоречие с решение № 1935/13.02.2001г. по гр.д. № 562/2000г. на ВКС ІІІ г.о.
5. Същественият материалноправен въпрос относно задължителния съдебен контрол за съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ е постановен в противоречие с решения № 11678/01.12.1999г. по гр.д. № 570/99г. на ВКС, ІІІ г.о. и № 1326/02.11.1999г. по гр.д. № 219/99г. на ВКС, ІІІ г.о.
6. Същественият материалноправен въпрос относно фактическия състав на нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя” е решен в противоречие с решение № 909/16.12.1992г. по гр.д. № 753/92г. на ВС, ІІІ г.о.
Посочените по-горе решения са приложени към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – липса на мотиви на въззивното решение в нарушение на ТР № 1/2000г., т. 19, на ОСГК на ВКС. В т. 19 на Тълкувателното решение е прието, че дейността на въззивната инстанция е решаваща по същество, поради което въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал и да направи свои фактически и правни изводи. Решението на Софийски градски съд е мотивирано съобразно посочените изисквания. То съдържа анализ на събраните по делото доказателства и правни изводи по съществото на спора. С ППВС № 1/1953г. са дадени указания относно съдържанието на второинстанционното съдебно решение по действащите към този момент процесуални правила на двуинстанционното производство, съгласно които втората инстанция имаше проверяваща дейност по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. Поради това то е неприложимо към изискванията за съдържание на въззивното решение.
Останалите доводи за допускане на касационното обжалване се включват в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика, тъй като жалбоподателят се позовава на решения на състави на ВКС. Настоящата инстанция не констатира противоречие между изводите на въззивния съд и дадени в приложените решения на ВКС разрешенията на посочените по-горе въпроси.
Относно съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовия договор, в съответствие със съдебната практика въззивният съд е проверил наличието на всички елементи на заповедта за дисциплинарно уволнение, посочени в чл. 195, ал. 1 КТ и е констатирал съответствието й на посочената правна норма.
Относно наличието на два акта за прекратяване на трудовия договор, в съответствие с посоченото решение, че само по себе си издаването на две заповеди на едно и също основание не опорочава уволнението, съдът е приел, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 5* връчена на 18.08.2005г., която съдържа елементите по чл. 195, ал. 1 КТ. Връчването на същата дата и на заповед № 578 не прекратява трудовия договор, а само констатира прекратяването му и урежда дължимите обезщетения по чл. 221, ал. 2 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Поради това не е необходимо мотивирането й съобразно чл. 195, ал. 1 КТ.
По въпроса за правото на работодателя да делегира работодателската си власт за налагане на дисциплинарни наказания на работници и служители, в съответствие с практиката на ВКС, че дисциплинарната власт може да се делегира, съдът е приел, че зам. главния данъчен директор е могъл да поиска обяснения по чл. 193 КТ.
В съответствие със съдебната практика, че преценката на работодателя относно тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение подлежи на съдебен контрол, въззивният съд е обсъдил тежестта на извършеното нарушение по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ и съответствието му на наложеното наказание.
Не е налице противоречие на решението и с приложената практика относно състава на нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя”. Решението на ВКС касае случай, при който работодателя е квалифицирал като злоупотреба с доверието оправени от работника писмени сигнали до различни инстанции за допуснати нарушения в предприятието. Прието е, че тези действия не съставляват злоупотреба с доверието на работодателя. В настоящия случай нарушението не се състои в отправяне на сигнали за нередности в службата до други инстанции, поради което посочената от жалбоподателя съдебна практика е неотносима към спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ „В” с-в, от 17.05.2008г. по в.гр.д. № 3169/2006г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: