О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1500
София,03.11. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1159 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на О. Б. чрез кмета Е. Е. Ц. срещу въззивно решение № 73/27.04.2009 г. на Видинския окръжен съд по гр.д. № 153/2009 г.
Касаторът излага съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. В. Б. В. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките, с които се обосновава касатора, за да допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос какви са допустимите доказателствени средства за установяване приемането на предложение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, не е от значение за постановения по делото резултат. Не е спорно, че В. В. е подал на 26.11.2007 г. молба за прекратяване на трудовия договор с О. Б. по взаимно съгласие, както и, че в срока по чл. 325, т. 1 КТ работодателят не е отговорил, сключил е допълнително споразумение със служителя на 29.12.2007 г. и го е уволнил по чл. 325, т. 1 КТ едва на 31.07.2008 г. Доводът на касатора, че той като работодател бил изразил съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение като е издал заповедта, няма отношение към повдигнатия процесуален въпрос, а към точното приложение на чл. 325, т. 1 КТ. Въззивният съд в обжалваното решение се е съобразил трайната и непротиворечива практика на Върховния съд и Върховния касационен съд по тълкуването на правната норма, а и в представените от касаторът съдебни актове не е прието нещо друго.
Другият процесуално-правен въпрос длъжен ли е съдът да отложи делото, когато процесуалният представител на страната е възпрепятстван да се яви, също не е от значение за резултата по обжалваното въззивно решение. Само онези нарушения на съодпроизводствените правила, които са довели до неправилност в крайния извод по съдебния спор, са основания за отмяна на съдебните решения. В случая, няма твърдения, нито има данни, че в заседанието на 15.04.2009 г. касаторът е щял да посочи нови доказателства, които биха имали значение за изхода по делото, евентуално, че ще изложи нови доводи по материално-правния спор.
От друга страна, процесуалните действия на въззивния съд, с които е отказал да отложи заседанието за друга дата поради заболяване на И. И. , са съобразени с установената практика на съдилищата по чл. 107, ал. 2 ГПК /отм./, на която напълно съответства и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК от 2007 г.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 73/27.04.2009 г. на Видинския окръжен съд по гр.д. № 153/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: