Определение №1501 от по гр. дело №3979/3979 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1501
 
 
София,03.11.2009 година
 
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на  двадесет и девети октомври две хиляди и девета  година в състав:
                                           Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА 
                                        Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                                                            АЛБЕНА БОНЕВА
 
     изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 3979 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 394 от 09.06.2008 година по гр.д. № 368/2008 година на Пазарджишки окръжен съд е оставено в сила решение № 9 от 18.02.2008 г. по гр. Д. № 283/2007 година на Пещерски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от Г. П. М. от с. Р., община Б. против “Д” ООД, гр. П. за сумата 15000 лева съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и сумите 1293,79 лева и 817,12 лева – имуществени вреди, претърпени от трудова злополука. В решението е прието за установено, че на 16.06.2006 година, ищецът Г. П. М. е претърпял злополука по време на изпълнение на трудовите му задължения – извършвайки работа на машина “рокщанца”, лявата му ръка е попаднала между матрицата и вала на машината, била е премазана, а лявата предмишница изтръгната. В резултат на злополуката, лявата ръка на пострадалания е била конквастирана до раменната става, предмишницата е била ампутирана и е бил оформен чукан с присъдена кожа. Ищецът е претърпял силни болки и множество страдания. При така установените факти, съдът е приел, че претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди е основателна до размер на 15000 лева, които е присъдил на основание чл. 200 КТ.
 
Присъдил е и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи от разликата между получаваната пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което пострадалия работник би реализирал като здрав. Въведеното от работодателя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е прието за неоснователно, тъй като не е доказана проявена груба небрежност от страна на пострадалия.
Касационна жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от “Д” Е. , гр. П.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Поддържа се и че въпросът за съпричиняването за настъпването на трудовата злополука е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Г. П. М. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 368/2008 година на Пазарджишки окръжен съд предвид липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал.1, ГПК. Твърдението за наличие на противоречива практика е необосновано – не е посочен кой е обуславящият изхода на делото въпрос, по който е формирана противоречива практика; не са приложени и съдебните актове, в които се твърди, че са формирани противоречиви изводи по идентичен правен спор.
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване и при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия работник е от значение за изхода на делото, но относно приложението на чл. 201, ал.2 КТ е налице трайно установена практика на съдилищата, основания за промяна на която не са налице. В съответствие с установената практика на съдилищата, съгласно която отговорността на работодателя може да бъде намалена само в случаите, когато работникът е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, т.е. когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, с оглед липсата на доказателства по делото за действия от страна на работника, сочещи за проявена небрежност, във въззивното решение е прието, че не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
 
 
 
 
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 394 от 09.06.2008 година по гр.д. № 368/2008 година на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top