3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1503
София, 30.12.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4977/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. П., [населено място], подадена чрез пълномощника и адвокат Ю. Г., срещу въззивно решение № 731 от 15.05.2014 г. по гр. дело № 703/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 135 от 10.01.2014 г. по гр. дело № 9484/2012 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка чл. 415, ал. 1 ГПК е признато за установено, че жалбоподателката дължи на [фирма], [населено място], сумата от 5000 лв., представляваща изплатено обезщетение за настъпила смърт на съпруга и при трудова злополука на 24.03.2003 год., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2014 г., както и сумата от 1450, 51 лв,, представляваща обезщетение за забава за периода 11.07.2007 г. до 30.06.2009 г., дължими като неоснователно обогатяване. Въззивният съд е приел, че плащането на сумата от 5000 лв. е извършено на 10.07.2007 г. след приключване устните състезания пред въззивната инстанция по в.гр.д.№234/2006 г. на Варненския апелативен съд и след постановяване на решение по същото, както и след изпращане на касационната жалба до ВКС, но преди постановяване на решение по делото от ВКС. Съдебното дирене е приключило на 26.09.2006г., когато е проведено последното по делото открито съдебно заседание пред въззивната инстанция. Извършеното плащане не би могло да бъде съобразено от касационната инстанция, тъй като е направено след приключване на съдебното дирене, поради което и това не е факт, който да е преклудиран от силата на пресъдено нещо. Двете плащания – на сумата 5000 лв. през 2007 г. и на сумата 30 000 лв. през 2009 г. по образуваното изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист след влизане в сила на решението по гр.д.№234/2006г. на Варненския апелативен съд са на едно и също основание. Те са обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от смъртта на съпруга на ответницата по иска. Общият размер на присъденото обезщетение е 30 000 лв. като част от него – 5 000 лв. е платено през 2007 г. Ето защо платените на 30.06.2009 г. 30 000лв. за горницата над 25 000 лв. до 30 000 лв. главница са платени при липса на основание. Прието е също така, че възражението за погасяване по давност на претенцията е неоснователно, защото твърдяното плащане без основание е направено през 2009 г., а не на 10.07.2007 г.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси уточнени при условията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС: може ли да се приеме, че има начална липса на основание при извършване на плащане след влизане в сила на решението за присъждане на обезщетение по чл.200 КТ; възможно ли е доброволното плащане и последващото такова въз основа на влязло в сила решение да са на едно и също основание, както и дали може да се приеме, че доброволното плащане преди влизане в сила на съдебното решение е в изпълнение на нравствен дълг. Счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са ППВС№1/79 г. и определение на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 731 от 15.05.2014 г. по гр. дело № 703/2014 г. на Варненския окръжен съд. Първите два повдигнати от касатора въпроси не обуславят крайното решение, защото въззивният съд е приел, че плащането преди влизане в сила на решението е направено след приключване на съдебното дирене във въззивното производство, поради което и това не е факт, който да е преклудиран от силата на пресъдено нещо. Когато нововъзникнали факти са се осъществили след приключване на устните състезания те не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Същите, доколкото са породили права могат да бъдат заявени с нов иск и тогава е възможно предварителното доброволно плащане и последващо такова въз основа на влязло в сила решение да са на едно и също основание. Последният повдигнат въпрос също е правноирелевантен, защото не е посочен във въззивната жалба и съответно въззивният съд не се е произнесъл по него.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 731 от 15.05.2014 г. по гр. дело № 703/2014 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Г. П. с ЕГН [ЕГН], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 500 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.