О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1504
София, 03.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 21 октомври 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
гр.дело №1131/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Д. П. И. от гр. М. чрез своя процесуален представител адвокат Л е обжалвал решението на Окръжния съд гр. М. от 22.04.2009г по гр.д. № 89/2009г в частта в която е оставено в сила решението на Монтанския районен съд от 30 януари 2009г по гр.д. № 65/2008г отнасящо се до предоставяне родителските права върху малолетния П. Д. П. върху майката,до определения режим на лични отношения на бащата с детето-да го вижда всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00 часа / без пренощуване и да го взема по две седмици през лятото,когато годишните отпуски с майката не съвпадат- и до определената месечна издръжка по 75 лева .
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на съществените процесуално правни и материално правни въпроси-задължението на въззивния съд да прецени всички събрани по делото доказателства и във връзка с доводите на страните и предоставяне на родителските права да се извършва съобразно интересите на детето Окръжният съд в гр. М. ги бил разрешил в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и тази на съдилищата –основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
В подкрепа на това е посочено П № 1/1974г на Пленума на ВС,решение № 258/2004г на ВКС, 2Г. О., Р № х 758/73г по гр.д. № 433/73г ВС 2 Г. О. Определение № 123/04.12.2008г по гр.д. № 2904/2008г на ВКС, 2 Г. О.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост,прие следното:
Искането не е основателно.
Вярно е че с Постановление № 1 /74гПленума на Върховния съд е дал задължителни указания по приложението на закона относно упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод. Но в конкретния случай тези указания не са били нарушени. По делото е установено,че на първо място детето е било малолетно-карало е 7-ма година към момента на постановяване на въззивното решение. На тази възраст както е отчел и Окръжния съд,то имало най-голяма нужда от майчини грижи и присъствие. Имало добри условия за живот при баба си и дядо си по майчина линия, с които било свикнало и с оглед постоянното травмиране от двете страни по повод неговото отглеждане и възпитание, имало нужда от постоянно място и среда за укрепване на психичното му здраве. Решаващият съд отчел и квалификацията на майката-учителка и възможностите да бъде по-полезна на детето,което тръгвало на училище.
При постановяване на решението си Монтанският окръжен съд направил анализ на събраните по делото доказателства и въз основа на тях и съобразно най-вече интересите на детето-постановил решението си. Приел,че родителските права е следвало да се упражняват от майката ,а че бащата е имал право да го вижда два пъти в месеца и по две седмици през лятото. Това негово право ответницата по касационната жалба е длъжна да зачита. Въпрос на възпитание, култура и грижа за детето е единият родител-майката да не лишава другия родител-бащата да вижда и взема при себе си детето и при други случаи.
Както е посочено и в Постановление № 1/74г на Пленума на ВС „… законът има предвид определяне на мерките съобразно обстоятелствата на конкретния случай……”. И по настоящето дело решаващият съд е взел предвид възпитателските качества на майката, нейният морален лик, грижите и отношението й към детето/ бащата също е имал тези качества, но основното-възрастта на детето и останалите обстоятелства са дали превес за постановяване на решението,родителските права да се предоставят на майката. Съдът е имал предвид помощта на трети лица-дядо и баба, жилищно битовите условия за живот и съответно-вината за разстройството на брака / на мъжа/.
Делото е решено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Съществените материално правни въпроси за това на кой родител следва да се предоставят родителските права върху малолетното дете след развода, не са решени в противоречие на цитираната съдебна практика. Решение № 258/2004г ВКС, 2-ро гр.отд. има предвид необсъждане заключение на вещо лице, според което „детето имало неудовлетворени психични потребности в семейството,обясними с отсъствието на майката.Връзката с майката е латентна,базирана само на спомени за нея и желание да присъства и тя в живота му”.
С Р № 758/73г ВС, 2 гр.отд. е посочил,че „Мерките относно личните отношение между децата и родителите се определят с оглед на всички обстоятелства по делото и тези мерки трябва да означават колкото може по-голям контакт между децата и родителя,при който не са оставени за отглеждане и възпитание,освен когато поведението на родителя поставя в опасност личността,възпитанието или здравето на децата”
Определение № 123/04.12.2008г по гр.д. № 2904/2002г ВКС 2Г. О. разглежда въпросите за допустимост по решение за ревандикационен иск по чл.108 ЗС и няма пряко отношение към настоящето дело.
В заключение, при разрешаването на въпросите за родителските права, режимът на лични отношения между детето П. Д. П. родено на .04.11.2002г и бащата Д. П. И. и дължимата месечна издръжка на детето, въззивният съд не ги е разрешил в противоречие с практиката на ВС и ВКС-П № 1/74г- и тази на съдилищата . Това означава че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд в гр. М. от 22 април 2009г по гр.д. № 89/2009т.
ОСЪЖДА Д. П. И. да заплати на В. В. И. направените пред ВКС разноски в размер на 350 / триста и петдесет / лева.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: