О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1507
гр. София, 29.11.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1551 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 30.06.2011 г. по гр. д. № 145/2011 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ – Б отделение е потвърдено решението от 24.09.2010 г. по гр. д. № 48736/2009 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 58 състав, с което предявените от И. М. Ф. от [населено място] против [фирма] със седалище [населено място] и К. С. П. от [населено място] осъдителни искове за солидарното им осъждане за заплащане, на основание чл. 226, ал. 2 от КТ, на сумата от 12 740 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка за времето от 05.12.2008 г. до 05.02.2009 г.; на сумата от 1487. 77 лв. – обезщетение за забава, по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, върху първата сума за времето от 05.12.2008 г. до датата на исковата молба – 28.10.2009 г.; на сумата от 920 лв. – обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ за претърпени имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка за времето от 05.12.2008 г. до 05.02.2009 г. и сумата от 840. 32 лв. – обезщетение за забава, по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, върху последната сума за времето от 05.12.2008 г. до датата на исковата молба – 28.10.2009 г., са отхвърлени.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че съгласно подписаното от страните споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 331, ал. 1 от КТ (по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение), е постигнато съгласие трудовата му книжка да бъде предадена на 05.12.2008 г. и след като не се е явил тогава за да я получи, нито пък е сторил това при отправените му покани от страна на ответното дружество, не е налице незаконното й задържане, като предпоставка на отговорността по чл. 226, ал. 2 КТ за вреди.
Против решението на Софийски градски съд е постъпила касационна жалба от ищеца И. М. Ф.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението – като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, обусловил атакуваното решение, за дължимостта на обезщетение поради задържане на трудовата книжка, когато работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 444/15.06.2010 г. по гр. д. № 827/2009 г. на ВКС, ГК, ІV г. о. По силата на решението, дадено в последното работодателят не трябва да бъде поканен да върне трудовата книжка, за да изпадне в забава и писменото съгласие на работника да получи трудовата книжка по пощата чрез обратна разписка е само основание за връщане по посочения начин, а не условие за връщането й. След като работникът или служителят не се е явил лично при прекратяване на трудовото правоотношение или при предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, работодателят е длъжен да го покани, защото задължението е носимо, а не търсимо. Само тогава, при неявяване на работника или служителя лично или чрез писмено посочено от него друго лице, задържането на трудовата книжка у работодателя не е незаконно.
Ответниците по жалба намират, че отсъстват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба правен въпрос не обуславя изхода на делото, предвид постигнатото между страните съгласие в нарочно споразумение за датата на предаване на оформената трудова книжка на ищеца и неявяването му за да я получи.
Поради горните съображения не се налага допускане на въззивното решение до касационен контрол, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2011 г. по гр. д. № 145/2011 г. на Софийския градски съд, ВК, ІІ – Б отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: