Определение №1507 от по търг. дело №4485/4485 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
 
 
                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
                                                  
                                                    № 1507
                                           София 04.11.2009г.
 
                                           В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на втори ноември  през две хиляди и девета година в състав:
                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                                   ЧЛЕНОВЕ:   ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря……………………..  и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1248 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. С. чрез адв. М срещу решение № 350 от 2.06.09г.по гр.дело № 275/09г.на Плевенския окръжен съд,с която е оставено в сила решение № 485 от 10.02.09г.по гр.дело № 4313/08г.на Плевенския районен съд. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от същата страна против Л. р. д. гр. П..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Прилага копия от решения на състави на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Л. р. д. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 54 от 16.09.08г.на председателя на УС на ЛРД П. ,с която е наложено дисциплинарно наказание на ищеца С. Г. С. на основание чл.192 ал.1 вр.с чл.188 т.3 вр.с чл.190 ал.1 3 и т.7 от КТ и във вр.с чл.187 т.1,3.8 и 10 и чл.189 от КТ от КТ,за допуснати 12 нарушения на трудовата дисциплина,подробно описани,е законосъобразна. Изложени са съображения,че са спазени изискванията на чл.195 от КТ за мотивираност на заповедта,както и че са спазени сроковете по чл.194 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание. На следващо място съдът е приел,че атакуваната заповед притежава реквизитите на 195 ал.1 от КТ. От събрания по делото доказателствен материал е направен извод,че са доказани вменените на ищеца с уволнителната заповед дисциплинарни нарушения,както и че преди връчването й е спазена разпоредбата на чл.193 от КТ – ищецът е дал своевременно писмени обяснения пред работодателя във връзка с откритото производство по налагане на дисциплинарно наказание от 8.09.08г.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Противоречива съдебна практика е налице когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и друго влязло в сила съдебно решение. В изложението не е формулиран нито материалноправен,нито процесуалноправен въпрос,който е обсъден от въззивния съд. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на правния въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 от ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично. Приложените копия от съдебни решения не могат да обосноват допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,същите са по приложението на императивни разпоредби на КТ – чл.193 ал.1 КТ,чл.195 ал.1 КТ и чл.194 ал.1 от КТ. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираните решения,които са постановени по конкретни казуси,разрешени съобразно фактическата обстановка,установена за всеки отделен случай.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 350 от 2.06.09г.,постановено по в. гр.дело № 275/09г.на Плевенския окръжен съд по жалба на С. Г. С..
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 
 

Scroll to Top