О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1508
София, 10.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА Д. <Димитрова&@Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Д. Д. от гр. П., против въззивно решение № 624 от 13.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 48/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав, с което е отменено решение № 317 от 03.12.2008 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 7453/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от Н. Е. Д. от гр. П., иск по чл. 23 СК, за разрешаване продажбата на собственият му апартамент № 10, находящ се в гр. П., ж.к. “Т”, бл. 209, вх. “А”, ет. 4, представляващ семейно жилище. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил продажбата на процесното жилище.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 610 от 22.08.2001 г. по гр.д. № 40/2001 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 24.10.1991 г. по гр.д. № 866/1991 г. на І г.о. на ВКС и решение № 644 от 10.07.2000 г. по гр.д. № 38/2000 г. на ІІ г.о. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателката се е позовала на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Н. Е. Д., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл. 23 СК с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, е изведен материалноправен въпрос, по който според жалбоподателката въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от съществено значение за изхода на спора, а именно може ли единият съпруг да се разпорежда със семейното жилище, негова лична собственост. Формулиран е и процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл – кои са релевантните факти и обстоятелства, по които съдът следва да се произнесе при преценката му дали е налице или не на вреда за децата и семейството при разпореждането със семейното жилище, собственост на единия от съпрузите. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че разпореждането със семейното жилище, лична собственост на единия съпруг, не е във вреда на децата и семейството, тъй като родените от брака две деца са пълнолетни и живеят в чужбина, а съпругата-несобственик притежава друго собствено жилище. Този извод на съда кореспондира с представената от касаторката практика на ВКС, в която еднозначно се говори, че разпоредителното действие на единия съпруг със семейното жилище следва да бъде допуснато само, ако не е във вреда за децата и семейството. Евентуалната неправилност на този извод е основание за касиране на решението на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационното му обжалване, тъй като изводът и постановеното въз основа на него решение не противоречат на константната практика на ВКС.
Изведеният от молителката процесуалноправен въпрос касае кръга на фактите, подлежащи на доказване в конкретен процес, от които следва да се формира извод на съда за наличието или не на вреда за децата и семейството, произтичаща от евентуалното извършване на разпоредителни действия със семейното жилище. В съдебното производство всяка страна следва да доказва обстоятелствата, на които се основават нейните твърдения и евентуалните опущения на страните не могат да бъдат отстранени по реда на касационното обжалване. Основание за допускане на касационно обжалване би имало, ако решаващият състав е разместил доказателствената тежест в противоречие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, но твърдение за това няма, а и настоящата инстанция не констатира въззивният съд да е извършил такова процесуално нарушение.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. В случая по приложението на чл. 23 СК няма противоречива практика на съдилищата, а и нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 624 от 13.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 48/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав, по касационната жалба с вх. № 10930/19.05.2009 г. на З. Д. Д. от гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: