О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1508
София, 30.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №335/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. М. Р. – процесуален представител на ищцата Р. Р. П., против въззивно решение №1521/08.11.2010 г. по гр.д.№1939/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е оставено в сила решение №2213/08.7.2009 г. по гр.д.№2574/2006 г. по описа на Варненския районен съд, ХІ състав, с което са отхвърлени предявените от Р. Р. П. от [населено място] против А. М. от Ч., [населено място] обективно съединените искове, както следва: инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на упълномощаване по пълномощно, рег.№4788/2005 г. на нотариус П. С., на основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД, поради съставянето му при нарушаване на предписаната форма, на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД – поради липса на съгласие от упълномощителката Р. А. Р., както и предявения в условията на евентуалност иск за унищожаване на упълномощаването на основание чл.31 ЗЗД, поради извършване на волеизявлението в момент, в който Р. Р. не е могла да ръководи действията си. Отхвърлени са и евентуално съединените искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба от 15.7.2005 г., подробно описания в решението имот, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД – поради противоречие със закона – продажба на имота на лице, което не е съсобственик в нарушение на чл.33 ЗС,у неспазване процедурата по чл.29 ЗС за даване разрешение от министъра на финансите, нарушаване забраната по чл.38, ал.1 ЗЗД; на основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД поради липса на предписаната от закона форма – пълномощното, въз основа на което е сключен договора, е заверено извън кантората на нотариуса без да са изпълнени условията за това; договорът е сключен въз основа на пълномощно, което не е подписано от упълномощителката, която е била грамотна, а е поставен отпечатък от палеца и не е приподписано от двама свидетели; на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД поради липса на воля от страна на упълномощителката да прехвърлите процесните идеални части от имота.
Въззивната инстанция е приела, че упълномощаването е извършено за правно действие – сключване на договор, при изрично съгласие на упълномощителя, упълномощеният на договаря сам със себе си, поради което изискването на чл.38 ЗЗД е спазено, а пълномощното е вписано в общата книга на нотариуса на 14.7.2005 г., съгласно представените доказателства. Освен това е прието, че пълномощното е оформено със забележка на нотариуса, че полагането на десен палец е свързано със здравословното състояние на упълномощителя, поради което не е допуснато нарушение на чл.485, ал.2 ГПК/отм./, за валидността на което не се изискват подписи на свидетели. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала да решаващ извод, че нотариалното удостоверяване не е нищожно.
Относно здравословното състояние на упълномощителката е прието, че, че тя е била под въздействие на влошеното си здравословно състояние, но то е рефлектирало само върху възможността й да се подписва. Прието е също така, че нотариалното удостоверяване извън кантората на нотариуса е съобразено с нормата на чл.469, ал.3 ГПК, както и факта на заболяване на упълномощителя.
По исковете за обявяване на договора за нищожен съдът е стигнал до изводи, че същите не са доказани.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че безспорно от съществено значение да изхода на спора е въпроса за действителността на пълномощното, въз основа на което е сключена процесната сделка. Сочи се, че за нотариуса, направил удостоверяването е бил под изключително съмнение въпроса относно психичното здраве на упълномощаващото лице и възможността му да разбира свойството и значението на извършеното, и въобще да формира и изразява воля. Касационната жалбоподателка счита, че е предпоставка за допускане по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а въпросът който тя поставя е следния: ”Предвид съществуващото за нотариуса задължение да се убеди в направените от страните в нотариалното производство волеизявления, и когато за целта помощта на тълковник или преводач не е достатъчна, предвид конкретното състояние на страната(което не е немота, глухота или чуждоезичие), а именно крайно увредено здраве, в т.ч. и на мозъчния орган и функции, длъжен ли е нотариуса да направи удостоверяване, и при изпълнение на задълженията си да ползва знанията на експерти, реда за това предвидения в Наредба №23 ли е, или друг ?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – А. М., посредством процесуални си представител – адв.М., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Посоченият от касационния жалбоподател въпрос в по-голямата си част е неотносим към спора, тъй като визира хипотези, които не се отнасят за конкретния случай. В останалата част въпросът е свързан с довод, който не е навеждан изобщо нито в исковата молба, нито във въззивната жалба и не е бил обсъждан в аспекта, в който се поставя в изложението. Така поставен въпросът по естеството си представлява касационно оплакване, което се разглежда от съда едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1521/08.11.2010 г. по гр.д.№1939/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по подадената от адв. М. Р. – процесуален представител на ищцата Р. Р. П. от [населено място] касационна жалба, вх.№1056/13.01.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: