О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 10.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 398 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от С. М. К. срещу решение № 78 от 4.08.15г.по в.гр.дело № 95/15г.на Бургаския апелативен съд в отхвърлителните му части.В приложеното изложение жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:1.за критериите,по които се определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост; 2.ако вследствие на незаконното обвинение се появяват нови заболявания,които увеличават трайно нетрудоспособността на служителя и той не може да изпълнява задълженията си по трудовия договор,но същият е прекратен по взаимно съгласие,дължи ли му се обезщетение за неимуществени вреди като разлика между получаваното трудово възнаграждение и инвалидната пенсия ; 3.налице ли е пряка и непосредствена последица на вредите вследствие незаконно обвинение,ако лицето е върнало получената европейска субсидия и не е получавало европейски субсидии през годините на наказателния процес срещу него.
Решението е обжалвано и от Апелативна прокуратура – Б. в осъдителната част.Поддържа се,че въпросът по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че с постановление от 8.02.11г. е образувано досъдебно производство № 3/11г.на ОП-Я. срещу С. К. за това,че е представил неверни сведения и е затаил сведения в нарушение на задължение да представи такива,за да получи средства от фондове,предоставени от ЕС на българската държава- престъпление по чл.248а ал.2 НК.На 30.03.11г.същият е привлечен като обвиняем с взета мярка за неотклонение „подписка”,при квалификация на деянието чл.248 ал.5 НК.Наказателното производство е приключило с влязла в сила на 8.11.12г.присъда по внохд № 97/12г.на Апелативен съд –Б.,с която К. е признат на невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Пред първоинстанционния съд са изслушани свидетелски показания за търпяните от ищеца вреди от неимуществен характер,в т.ч.и за влошаване на здравословното му състояние,за което е назначена и комплексна съдебно-медицинска експертиза.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБългария за претърпените от ищеца вреди от всички действия,свързани с наказателното му преследване,които не са довели до осъдителна присъда.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид разумния срок на продължителността на наказателното производство,както и че на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка”. От друга страна К. е изживял претеснения,напрежение и стрес,засегнати били честта и достойнството му,накърнен бил авторитета му като лекар и сред обществото,както и се влошило здравословното му състояние,тъй като страда от хронични заболявания на сърцето,на зрението,високо кръвно налягане,диабет,а в периода на наказателното производство е получил и психично заболяване – рецидивиращо депресивно разстройство. Въззивният съд е счел,че сумата от 10 000 лв е достатъчна да репарира търпяните от ищеца вреди от неимуществен характер,като е увеличил размера на определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на 5 000 лв.Присъдено е и обезщетение за имуществени вреди – 4000 лв за адвокатска защита по наказателното дело и 2 884.56 лв,представляващи средства за лекарства и рехабилитация за периода от 10.02.11г.до 10.03.14г.По отношение на претенцията за имуществени вреди,изразяващи се в претърпяна загуба от върната европейска субсидия за 2009/2010г. и пропусната такава за следващите три стопански години 2010г.-2013г. въззивният съд е изложил съображения,че липсва причинно-следствена връзка с наказателното преследване.Приел е за недоказана и претенцията на имуществени вреди от пропуснато трудово възнаграждение от МБАЛ [фирма] [населено място] за периода от 10.05.11.до предявяване на иска,защото трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325 т.1 КТ- по взаимно съгласие и не е установено наличие на увреждане от воденото наказателно производство.
ПО ЖАЛБАТА НА С. К.:
Настоящият състав приема ,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Първият въпрос,формулиран от жалбоподателя К.,е за критериите,по които се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 149 от 2.05.11г.по гр.дело № 574/10г.на ІІІ г.о. е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение е съобразено от въззивния съд в обжалваното решение.
Останалите два въпроси също не са разрешени от въззивния съд в отклонение от задължителната практика. Според решение № 67 от 22.04.2013 г. по т. дело № 28/2012 г. на ВКС, II т. о. , решение № 102 от 23.04.2014 г. по гр. дело № 6423/2013 г. на ВКС, I г. о. и решение № 282 от 27.10.15г. по гр.дело № 1506/15г.на ВКС, ІV г.о.съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. За да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, предположението за причиняването и трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи с тази практика.Въззивният съд е счел,че ищецът не е доказал причинна връзка между претендираните имуществени вреди и действията на Прокуратурата от воденото срещу него наказателно производство.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по чл.281 т.3 ГПК,но само при допуснато касационно обжалване.
ПО ЖАЛБАТА НА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Б.:
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.По изложените по –горе съображения, въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ППВС № 4/68г.и ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 78 от 4.08.15г.,постановено по в. гр.дело № 95/15г.на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.