О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 151
гр. София,10.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1810 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №151 от 15.05.2016 г. по т.д.№158/2016 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №2 от 11.01.2016 г. по т.д.№44/2015 г. на ОС Кърджали, с което са отхвърлени предявените от [фирма] искове по чл.240, ал.2 от ТЗ за солидарното осъждане на А. Н. К. и Ж. Б. Г. да заплатят сумата от 142 240 лв., нанесена имуществена вреда, ведно със законната лихва то 18.06.2015 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Какъв е характерът на отговорността на членовете на съвета на директорите за вреди, причинени на акционерно дружество. 2. В кой момент настъпва имуществената вреда от действията на членовете на съвета на директорите. 3. При твърдение за наличие на вреда, изразяваща се в одобряване на безотчетни суми, коя от страните следва да докаже отчитане на сумите. 4. Представлява ли счетоводната операция елемент от състава на непозволеното увреждане.
Поддържа се, че първи и четвърти от формулираните въпроси са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС, както и че се решават противоречиво от съдилищата, а спрямо останалите въпроси – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касация – А. Н. К. и Ж. Б. Г. заявяват становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски.
[фирма] – трето лице помагач на страната на ответниците не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с пасивно субективно съединени искове по чл. 240, ал.2 от ТЗ, като анализирайки разпоредбата на чл.240 от ТЗ, е достигнал до извод, че отговорността е обусловена от това дадено лице да е член на някой от съветите на акционерно дружество, да са налице вреди и същите да са причинени виновно /вината за настъпилото увреждане се предполага/ от противоправно поведение /да е в пряка причинна връзка с твърдяната вреда/, които предпоставки за настъпване на законово определената отговорност като цяло са идентични, независимо дали е следствие на деликт или неизпълнение на договор. Посочил е, че в случая отговорността на двамата ответници се търси в качеството им на членове на съвета на директорите, противоправното им поведение от страна на ищеца се свързва с вземането на решение на 23.01.2014 г. от СД на дружеството за одобряване на представен от изпълнителния директор отчет за направени разходи в размер на 142 240 лв. /за тържества, чествания на празници, провеждане на мероприятия по офериране, сключване на договори, за които няма документи/, а вредата – с това, че одобряването на отчета е оправдало извършването на тези безотчетни разходи и е станало причина за счетоводното отразяване на същите. Изложил е съображения, че вреда е всяка невъзможност да се увеличи имуществото на дадено лице /пропусната полза/ или всяко намаляване имуществото на това лице /претърпяна загуба/, а отговорът на въпроса за противоправността е свързан с извършване на преценка – е или не е налице действие, извършено в нарушение на законови изисквания по отношение дейността на членовете на СД. Въззивният съд е достигнал до извод, че при разглеждане и обсъждане от съвета на директорите на отчет на изпълнителния директор за извършени от него разходи, следва да се изискат всички документи, удостоверяваши извършването им, още повече че те са и основание за счетоводно отразяване на същите с оглед разпоредбите на ЗСч, а тъй като в случая такива не са представени, при формирането на волята си, ответниците като членове на съвета не са действали с грижите на добър търговец. Навел е доводи, че въпреки това, решението на СД не е създало условия, нито за намаляване имуществото на дружеството, нито за пропускане на възможности същото да се увеличи, независимо, че следствие на решението, първоначално са извършени счетоводни записвания на съдържащите се в отчета разходи, които са били коригирани впоследствие, поради липсата на основание за извършването им. Посочил е, че дори и споменатата корекция в счетоводните записвания да не е извършена, не може да се приеме, че намаляването на имуществото със сумата от 142 240 лв. е пряка и непосредствена последица от решението на СД от 23.01.2014 г., тъй като то е настъпило с извършеното неправомерно разходване на средства, станало не в момента на вземане на решението, а при извършване на действията от страна на изпълнителния директор през 2008 и 2009 г. В този смисъл е и направеният от съда извод, че с участието във вземане на решението от 23.01.2014 г. двамата ответници не са причинили вреда на дружеството и не следва да отговорят за същата пред него по реда на чл. 240, ал.2 от ТЗ, респективно, че исковете срещу тях са неоснователни.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Формулираните от касатора първи, трети и четвърти въпроси в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. Какъв е характерът на отговорността на членовете на СД /въпрос приет за неотносим от въззивния съд/, коя от страните следва да докаже отчитане на сумите /липсата на отчетни документи за направените разходи и поведението на ответниците, неположили грижата на добрия търговец при вземане на процесното решение на СД, са приети за установени в решението/ и представлява ли счетоводната операция елемент от състава на непозволеното увреждане /никъде в решението си съдът не е възприел такова становище/ са въпроси, които не са свързани с решаващия извод на въззивния съд за липса на причинна връзка между решението на СД от 23.01.2014 г. и намаляването на имуществото на дружеството със сумата от 142 240 лв., настъпило още през 2008 г. и 2009 г., каквото връзка е несъмнено, че следва да съществува независимо от квалификацията на отговорността. В този смисъл посочените по-горе въпроси не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК – да са обусловили правните изводи на съда, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Касационно обжалване не може да се допусне и по въпроса в кой момент настъпват имуществените вреди за дружеството от действията на членовете на СД. Освен, че с този въпрос по същество се оспорва правилността на направения от въззивния съд извод за настъпване на вредата с извършване на разходите още през 2008 и 2009 г., който извод обаче може да бъде предмет на проверка едва при допуснато касационно обжалване, отговорът на поставения въпрос винаги се свързва и е обусловен от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за спора, от което може да се направи извод, че всъщност въпросът е фактически и се решава за всеки конкретен случай.
С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация А. Н. К. направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 3 600 лв., като предвид липсата на доказателства за извършване на разноски от ответника по касация Ж. Б. Г., такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №151 от 15.05.2016 г. по т.д.№158/2016 г. на АС Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на А. Н. К. [ЕГН] сумата от 3 600 лв., разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.