Определение №151 от 10.5.2016 по гр. дело №146/146 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151

София, 10 май 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ

изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 146 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 248, ал. 3 ГПК.
С молба вх. № 3547 от 01.04.2016 година, подадена от Г. С. А. от [населено място] е направено искане за изменение на определение № 225 от 01.03.2016 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 146 по описа за 2016 година в частта му за разноските. Поддържа се, че съдът не е определил правилно цената на исковете, предмет на касационното производство. Въведено е и възражение за прекомерност на извършените от насрещната страна и присъдени съдебни разноски..
Ответникът по молбата [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за изменение на определението в частта му за разноските е допустимо и основателно.
С определение № 225 от 01.03.2016 година, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение в производство по реда на чл. 288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на решение № 2448 от 14.04.2015 година по гр.д. № 2672/2014 година на Софийски градски, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ; чл. 261 КТ; чл. 262 КТ и чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр., предявени от Г. С. А. от [населено място] против [фирма], [населено място]. С отговора на касационна жалба, постъпил от ответника по жалбата [фирма] е направено искане за присъждане на разноски; приложени са списък за разноските и доказателства за извършването им – писмо ангажимент за предоставяне на правни услуги и преводно нареждане от 27.07.2014 г. на У. Б. АД, удостоверяващо изплатено възнаграждение в размер на 1600 лева на адвокат Г. Г. от Софийска адвокатска колегия. С определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация са присъдени съдебни разноски в размер на 1600 лева.
Касационното оплакване за неправилно определяне на цената на исковете, предмет на касационно обжалване е неоснователно. Предмет на касационното производство е въззивното решение на Софийски градски съд в частта му, с която са разгледани обективно съединени искове, предявени от Г. С. А. от [населено място] против [фирма], [населено място] с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 8964 лева; чл. 261 КТ за сумата 8 лева; чл. 262 КТ за сумата 680,70 лева и чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за сумата 5000 лева.
Възражението за прекомерност на направените от ответника по касация съдебни разноски е частично основателно. Минималното адвокатско възнаграждение по делото съобразно цената на предявените искове, определено Съгласно Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. (ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) е в размер на 980,16 лева (75 % от 1306,88 лева, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата), като размера на възнаграждението се формира от сумата 340 лева по обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ (чл. 7, ал.1, т.1, пр. І-во КТ) и 966,88 лева, изчислени съобразно чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредбата върху сумата от 14652,70 лева – по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за сумата 8964 лева; по иска по чл. 261 КТ за сумата 8 лева; по иска с правно основание чл. 262 КТ с цена 680,70 лева; и по иска с правно основание чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр. за сумата 5000 лева. Съпоставяйки изплатеното адвокатско възнаграждение от 1600 лева с минималното такова от 980,16 лева при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото с оглед предмета му пред касационната инстанция – произнасяне по допускането на касационно обжалване на въззивно решение с предмет множество обективно съединени искове, по всеки от които са въведени правни въпроси, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до 1300 лева, над който размер се явява прекомерно.
Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за изменение на постановеното определение в частта му за съдебните разноски, воден от което

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯВА на основание чл. 248, ал.1 ГПК определение № 225 от 01.03.2016 година по гр.д. № 146/2016 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му за съдебните разноски както следва:
ОТМЕНЯ определение № 225/01.03.2016 г., постановено по гр.д. 146/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му, с която Г. С. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сума над размер от 1300 (хиляда и триста) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top