О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 14.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 311 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Х. Й. и Л. Й. П. против решение № 2864 от 18.04.2013г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 12.01.2011г. по гр.д.№ 19383/2008г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен против В. С. М. в осъдитевната му част досежно УПИ ХХVІ-995 от кв. 183 по плана на [населено място] „Г. глава” с площ 937 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е следвало да се съобрази с положението към момента на предявяване на иска и да не взема предвид обстоятелството, че в хода на процеса ответника е преустановил владението върху спорния имот
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса следва ли съдът да се съобразява с прехвърлянето на собствеността в хода на висящото производство и предаване на владението от въззивника на трето лице. По този въпрос се твърди противоречие със задължитеелната съдебна практика.Втория въпрос е длъжен ли е съдът да конституира служебно правоприемника на владението.
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск по чл. 108 ЗС. Ищците се легитимират като собственици на 30/72 ид.ч. при условията на съпружеска имуществена общност и по дарение само ищеца на 3/72 ид.ч. от процесния УПИ ХХVІ-995 от кв. 183 по плана на [населено място] м. „Г. глава”. Ответникът е признал пред РС, че владее процесния имот и това е обявено за безспорно. Позовал се е на предварителен договор от 11.07.1998г, с който ищеца е поел задължение да му го прехвърли. В хода на въззивното производство е представено влязло в сила на 28.02.2012г. решение № 122/24.06.2005г. по гр.д.№ 7884/2004г., с което е отхвърлен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, предявен от ответника по настоящото дело против ищците и други съсобственици за обявяване за окончателен предварителен договор от 11.07.1998г. Прието е, че не е налице валиден предварителен договор. Пред възивната инстанция ответника е направил изявление че вече не владее процесния имот и това обявено за безспорно.
Въззивната инстанция е приела, че в установителната част иска е основателен и го е потвърдила. В тази част решението не е обжалвано от ответника е и влязло в сила. Предвид приетото за безспорно, че ответника не ползва имота, иска по чл. 108 ЗС е приет за неоснователен в осъдителната му част.
Така поставеният въпрос следва ли освобождаването на имота от ответника в хода на производството по ревандикационен иск да се съобрази от съда на основание чл. 235, ал.3 ГПК и иска да се отхвърли в осъдителната част е относим към мотивите на въззивната инстанция. Този въпрос обаче е съобразен със съдебната практика. С Р № 61 от 30.04.2010 год. по т. д. № 741/2009 год. на І т. о. на ВКС, Р № 253/12 от 18.01.2013г. по гр.д.№ 295/12 ІІ гр.о. е прието, че изводът на съда трябва да бъде основан на всички факти независимо от това дали са се осъществили преди предявяване на иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания, както и че съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, стига те да са от значение за спорното право. Това е така защото със сила на пресъдено нещо се преклудират фактите, настъпили до приключване на устните състезания пред въззивна инстанция. Тези факти не могат да бъдат предмет на следващ процес, поради което следва да се съобразят при постановяване на решението, съгласно изричното изискване на чрл. 235, ал.3 ГПК.
Представените решения касаят приложението на чл. 226 ГПК. Този въпрос не е предмет на спора, защото няма прехвърляне на спорното право в хода на процеса, а освобождаване на имота. Извършените в хода на процеса прехвърляния на спорното право на трето лице не се съобразяват по реда на чл. 235, ал.3 ГПК защото влязлото в сила решение е задължително и за частните правоприемници на страните, придобили права след предявяване на иска. / чл. 298, ал.2 ГПК./
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване по поставения въпрос, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2864 от 18.04.2013г. по гр.д.№ 5755/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 12.01.2011г. по гр.д.№ 19383/2008г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от Е. Х. Й. и Л. Й. П. против В. С. М. в осъдитевната му част досежно УПИ ХХVІ-995 от кв. 183 по плана на [населено място] „Г. глава” с площ 937 кв.м. по касационна жалба, подадена от ищците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: