О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 15.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2570/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1370 от 30.06.2016 г. по гр.д. № 2554/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че ” съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос – дължимост на сума в размер на 28800лв.- възнаграждение по договор №137/13.06.2010г. за който договор ищецът не е доказал валидното му действие, въпрос решаван противоречиво от съдилищата – по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.” Заявено е още, че „ съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – разпределение на доказателствената тежест и предмет на доказване.” По отношение на така заявеното е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е посочено това основание.В подкрепа на тези си твърдения касаторът е възпроизвел оплакванията си за неправилност на решението, изложени в касационната жалба, като е изброил фактите, които според него са останали недоказани, както и допуснатите от съда нарушения на процесуалния и материален закон.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед така определената със задължителна практика дефинитивност не може да бъде възприет изобщо като въпрос очертания предмет на спора между страните, както и общото посочване на разпределение на доказателствената тежест и предмета на доказване,доколкото не са изложени конкретни съображения в тази насока, нито е свързано това оплакване с направен изричен довод във въззивната жалба, по който въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила във връзка с доклада по делото. Единственото, което може да бъде отнесено към този въпрос е посоченото от касатора, че в тежест на ищеца било да докаже валидно възникнало правоотношение. Именно това са приели и съдилищата, като са отчели като доказана от ищеца, с оглед представените от него доказателства, валидна договорна обвързаност на страните. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Освен това страната не е въвела с изложението си и допълнителен критерий. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, посочено общо изисква от касатора формулиране на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК / какъвто страната не е формулирала/ който да бъде решен в противоречие с разрешаването му с друго влязло в сила решение на съдилищата, при фактически идентитет на разглеждания правен проблем, получил противоположни разрешения в сравняваните съдебни актове, които следва да бъдат конкретно посочени, приложени и установено влизането им в сила. В случая, касаторът нито е поставил правен въпрос, нито е приложил влезли в сила актове на съдилищата нито е обосновавал по какъвто и да било начин наличие на такова противоречие.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не поставила правен въпрос и не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на разпоредбата, нито оплакванията й за неправилност на акта, които по принцип са неотносими към тази фаза на касационното производство.
С оглед така депозираното изложение, следователно не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1370 от 30.06.2016 г. по гр.д. № 2554/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: