Определение №151 от 15.4.2010 по ч.пр. дело №63/63 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
 
 
                                                            №.151
 
 
 
                                     София..15.04..2010 г.
 
 
                                     В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
                                      Председател :  ПЛАМЕН СТОЕВ
                       
                                               Членове :  ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                   ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА         
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова
ч. гр. дело №63/2010 г.
 
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. В. С., град Р., приподписана от пълномощника и адвокат Л, срещу определение № 996 от 23.09.2009г. по ч. гр.дело № 722/2009г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 10.07.2009г. по гр. д. №100/2009г. на В. районен съд. С първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба на жалбоподателката на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба „Б”АД, град К., оспорва жалбата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното:
С разпореждане от 14.12.2009 г. на П. на I г.о. на ВКС частната касационна жалба на Й. В. С. е върната на въззивния съд за указване на жалбоподателката да представи мотивирано изложение по чл.280, ал.1 ГПК. В изпълнение на разпореждането въззивният съд е дал указания на жалбоподателката, но тя не е посочила процесуалноправен или материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК във връзка с изискването на разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК.
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като съобразно ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. ВКС няма правомощия да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В разглеждания случай на жалбоподателката са дадени указания съгласно раззпореждането на П. на I г.о. на ВКС да представи мотивирано изложение по чл.280, ал.1 ГПК, които тя не е изпълнила.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №996 от 23.09.2009 год. по ч. гр.дело №722/2009г. на П. окръжен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
 
2.
 

Scroll to Top