Определение №151 от 15.7.2010 по гр. дело №235/235 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№151
 
София, 15.07. 2010 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли две хиляди и десета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова
                          ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова
Светла Димитрова
 
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 235/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б” АД гр. Б. против въззивното решение на Врачански окръжен съд № 647 от 29.10.2009 год. по гр. д. № 711/2009 год., с което е потвърдено решение № 182 от 01.07.2009 год. по гр. д. № 1095/2008 год. на Районен съд гр. Б., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Й. К. Н. 2465,18 лева неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.01.2007 г. – 29.10.2007 г. и 799,52 лв. законна лихва за забавено плащане на парично задължение от 01.02.2007 год. до 16.12.2008 год.; 350 лв. неизплатена сума за храна за периода 01.06.2006 год.-31.12.2006 год. и 292,24 лв. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 13 дни неизползван платен годишен отпуск за периода 01.01.2007 г. – 29.10.2007 г. със законна лихва считано от 16.12.2008 год. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика по материалноправния въпрос, че в процеса не били събрани доказателства установяващи по несъмнен начин исковете претенций и в тази връзка цитира заключение на вещо лице, от което също не било ясно установено задължението и по процесуалноправния въпрос – не са ангажирани доказателства, които еднозначно да установят, че ищецът има право на присъденото трудово възнаграждение и право на суми за храна. Твърди, че по представената съдебна практика – две съдебни решения на ВКС и едно съдебно решение на Районен съд – Брезник е видно, че исковите претенции са установени, за разлика от тези по настоящето дело.
Ответникът Й. К. Н. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване и такива в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск за присъдено трудово възнаграждение по чл. 128 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационната жалба против решението в частта по присъденото обезщетение за храна и неизползван платен годишен отпуск е недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като обжалваемият интерес е до 1000 лв.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в трите хипотези. Няма изведен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Има твърдения за недоказаност на исковите претенции, останали неизяснени и от заключението на единична и допълнителна съдебно – счетоводната експертиза, които съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, и не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на изведен правен въпрос, който да определи рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно хипотезите на приложното поле по чл. 280, ал. 1 ГПК е основание за недопускане на касационно обжалване на решението. Касационният съд не може изхождайки от данните по делото, сам да изведе правния въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год. по тъл. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Съдът не присъжда разноски в полза на Й. К. Н. за касационното производство, поради липса на доказателства такива да са направени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 647 от 29.10.2009 год. по гр. д. № 711/2009 год. на Врачански окръжен съд в частта, с която е уважен иска по чл. 128 КТ за сумата 2465,18 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба против решението по гр. д. № 711/2009 год. на Врачански окръжен съд в частта, с която е уважен иск за обезщетение за полагаема храна в размер на 350 лв. и иск по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за сумата 292,24 лв.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му до страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ
 
ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top