1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
С., 19,05,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Елеонора Чаначева
търговско дело № 1 505/2014 г.
Производството е по чл. 248,ал.1 ГПК,образувано по молба с вх. № 2 114/20.02.2015 г. от Ц. А. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител- адв. Д. С., с искане за допълване на определение № 120 от 18.02.2015 г. по т. д. № 1 505/2014 г. на ВКС, І т.о.,в частта му за разноските.
Ответникът по молбата – З. [фирма]- [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Д. е на становище за неоснователност на искането за присъждане на разноски. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.
Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение, като констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, приема следното:
Предмет на касационното обжалване е било решение № 389 от 12.12.2013 г. на Габровски окръжен съд по в. гр. д. № 364/2012 г., с което е потвърдено решение № 235/28.05.2013 г. на РС [населено място] по гр. д. № 2 289/2012 г. С последното З. [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Ц. А. П. сумата от 13 000 лв. – обезщетение да претърпени имуществени вреди, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 19.05.2011 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния размер на предявения иск в размер на 15 000 лв., същият е отхвърлен като неоснователен.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от З. [фирма] [населено място]. Подаден е и отговор от Ц. А. П., чрез пълномощника му –адв. Д. С., с който е направено искане за присъждане на разноски и е представен списък по чл.80 ГПК, съдържащ претенция за адвокатско възнаграждение в размер на 1 380 лв. От приложения към отговора договор за правна защита и съдействие, се установява както размера на договореното възнаграждение-1380лв. за подаване на отговор на касационната жалба, така и заплащането му от ответника. С определение № 120 от 18.02.2015 г. по т. д. № 1 505/2014 г. по описа на І ТО на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 389 от 12.12.2013 г. на Габровски окръжен съд по в. гр. д. № 364/2012 г. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба с вх. № 2 114/20.02.2015 г. от ответника по касационната жалба, с искане за допълване на постановения съдебен акт относно направените и претендирани разноски. Следователно, налице са предпоставките по чл. 78, ал.3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК касаторът е възразил срещу молбата за допълване на съдебния акт, като е противопоставил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Така направеното възражение е неоснователно. Основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Или при въвеждане на възражение за прекомерност страната следва да изложи доводи относно фактическата и правна сложност на спора – т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай, както и да обоснове в тази връзка несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.В случая липсват каквито и да било доводи за това, че делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност, като немотивираното възражение не може валидно да обоснове намаляване на договорения адвокатски хонорар до определен от закона минимум -минималния размер, определен за адвокатска защита на конкретния вид права.
Правно необосновано страната счита, че не е установено реалното заплащане на възнаграждението. Съгласно т.1 ТР ОСГТК № 6/12г.удостоверяването на това заплащане в договора за правно съдействие и защита, установява валидно извършване на съответните разноски. В случая в договора изрично е отбелязано, че договореното възнаграждение е платено в брой и в този смисъл доводите на касатора за липсата на доказателства за реално направени разноски, са неоснователни.
Водим от изложеното, състав на ВКС, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 120 от 18.02.2015 г. по т. д. № 1 505/2014 г. по описа на І т.о на ВКС, като :
ОСЪЖДА З. [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 5 да заплати на Ц. А. П., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. Н. В.” № 30, вх. Г, ап. 1 сумата от 1380лв., разноски за производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: