О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№151
Гр. София, 02.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. 2596 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
„В. 2“ ООД обжалва определение № 1553 от 30.07.2019 г. , постановено по в.ч.гр.д 1507, ПОС, 10 състав, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените от него искове срещу С. А. Бреберов, Апостол С. Б. и Б. И. Д. за прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал.1 пр. 2 от ЗЗД на договори за продажба на дружествени дялове , сключени между Н. Р. Б. (наследник на Р. Б., починал съдружник) и Б. И. Д., между Н. Р. Б. и „В. 2“ ООД и между Н. Р. Б. и Апостол С. Б. с нотариална заверка на подписите то 29.11.2011 г. Излага съображения, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Счита доводите на съда за непротивопоставимост по отношение на дружеството на процесните договори по смисъла на чл. 129 от ТЗ, че не се разпростира според съдебната практика върху имуществените отношения между дружеството и приобритателите на дружествени дялове – несъдружници. При вече заявени имуществени претенции от съдружниците за равностойност на прехвърлени дружествени дялове дружеството безспорно имало правен интерес от оспорване валидността и действителността на тези договори.
Наречената от съда „непротивопоставимост“ по отношение на дружеството на процесните договори по смисъла на чл. 129 от ТЗ не се разпростирала според съдебната практика и според определението върху имуществените отношения между дружеството и приобретателя на дружествени дялове – несъдружници. При вече заявени претенции за заплащане равностойност на дела, и образувано исково производство по т.д. 521/12 г. ПОС дружеството безспорно имало правен интерес от оспорване валидността и действителността на тези договори. Абсолютно неприемливи били доводите на съда, че само кредиторите имали интерес от установяване по отношение основанието и размера на тяхното вземане, но не и длъжникът, в случая дружеството – ищец.
Излага съображения, че нямало доводи срещу определението на първата инстанция относно статута на Апостол Б., за който било прието, че имал качеството на наследник на починалия съдружник. Но искът на този съдружник бил както в лично качество, така и като произхождащо от сключения договор за прехвърляне на дялове. Било налице обективно съединяване на двете претенции, което провокирало различния интерес на дружеството. Предявеният иск от дружеството бил в защита срещу основанието по договора между Н. Б. и Апостол Б.. Установяването на качеството на наследник, или приобритател за Апостол Б. било от съществено значение за защитата на ищеца по предявения иск.
Моли да се отмени определението на Окръжния съд и потвърденото с него определение на районния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните основания за допускане на определението до касационно обжалване:
– Бил разрешен процесуалноправният въпрос за това: налице ли е правен интерес за дружеството-ищец от предявяване на искове за обявяване на договорите по чл. 129 от ТЗ за недействителни на правни основания по ЗЗД, доколкото евентуалното им уважаване ще внесе промяна в кръга на лицата, които имат право да бъдат приети като съдружници, респ. да претендират равностойност на дружествения си дял от дружеството.
– Налице ли е необходимо другарство в процеса между страните по сделката по чл. 129 от ТЗ и дружеството, дяловете от капитала, на което са обект на сделката, при предявено исково производство относно валидността на тези договори, по които конституирани като страни са били единствено страни по тези договори, респ. разполага ли дружеството с възможност за отмяна на влязло в сила съдебно решение след като не е бил конституиран като необходим другар. Въпросът бил от значение за правилното разрешение на спора, защото „В. 2“ ООД не бил страна по сключените договори, респ. не бил носител на материални права върху прехвърляемите се дружествени дялове, а само евентуален длъжник по евентуално вземане във връзка с тези дялове, като липсвало законово задължение за конституиране на „В. 2“ ООД в тези производства.
По отношение на тези въпроси сочи допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК. А именно – противоречие с решение № 90 от 16.6.2015 г. по гр.д. 4406/14 г. на 3 ГО на ВКС, решение № 207 от 24.7.2012 г. по гр.д. 914/11 г. на ВКС, 4 ГО, решение № 170 от 4.11.2013 г. по гр.д. 4026/13 г.
Счита, че не би имал качеството необходим другар в двете спорни правоотношения, които били независими едно от друго.
По отношение на допълнителното основание по чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.
Установяването недействителността на договорите била от значение за това кой ще има право на вземане за стойността на дела. Ако договорът бил недействителен, то „В. 2“ ООД нямало да плати надлежно.
Освен това сочи основание – очевидна неправилност на определението съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.
Ответниците по частната жалба С. А. Б. и Апостол С. Б. оспорват частната жалба. Считат, че основанията за допускане до касационно обжалване не са свързани с определението. Дружеството нямало правен интерес да води иск за прогласяване на нищожност сделка, по която не е страна. Длъжникът нямал правен интерес да установи кой му е истински кредитор, защото с това не се променяло неговото правно положение и не се постигал правен резултат. Ако имало спор, то нямало в конкретния случай кредиторите следвало да решават, а не длъжника. Излага съображения, че с настоящето дело ищецът се опитвал да избегне преклузията по т.д. 521/12 г.
Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 05.08.2019 г. Частната жалба е подадена на 12.08.2019 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 275 от ГПК срок.
Определението може да се обжалва на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като е преграждащо и цената на предявените обективно съединени искове съответства на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
С обжалваното определение № 1553 от 30.07.2019 г. по в.ч.гр.д. 1507/19 г., Окръжен съд Пловдив е потвърдено изцяло определението, с което е прекратено като недопустимо производството по искова молба на „В. 2“ ООД срещу Б. И. Д., С. А. Б. и Апостол С. Б. за прогласяване нищожност поради накърняване на добрите нрави на три договора от 29.11.2011 г. за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „В. 2“ ООД и за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка.
За да потвърди определението за прекратяване, Окръжен съд Пловдив е приел, че предявените установителни искове за недействителност на договори за прехвърляне на дружествени дялове са недопустими. Този извод е направил, защото е приел, че при прехвърляне на дялове на трето лице – несъдружник, не произвежда действие за дружеството, ако приобритателят не е приет за съдружник по решение на Общото събрание – чл. 122 от ТЗ. Следователно за дружеството липсвал правен интерес от обявяване на договор, сключен от наследник на съдружник, който прехвърля дяловете си, защото сделките са непротивопоставими на дружеството. Правноирелевантно за дружеството било дали са нищожни и на какво основание. Нямало интерес дружеството да се прогласят спрямо него за нищожни сделките на основание противоречие на добрите нрави, защото това не би се отразило върху неговото имуществено състояние.
Прието е, че е налице спор за изплащане на дялове на съдружник, по които е образувано т.д. 521/12 г. ОС – Пловдив, по което като ответник „Венера2“ ООД е направил също възражение за нищожност и претенцията му била идентична. Поради това, че възражението било за приложение на императивна правна норма, съдът следял и служебно.
Освен това допълнително са изложени съображения, че има влезли в сила решения, които обвързват дружеството. Прогласената недействителност била установена като с влязло в сила решение било установена недействителност на договор за прехвърляне на дружествени дялове по иск на Апостол Б. в качеството му на наследник на Н. Б. срещу С. Б. и Б. Д. и е прогласено за нищожно упълномощаването от Н. Б., както и е прогласен договорът за нищожен, а също така е прогласен за нищожен и договорът за продажба на дружествени дялове от Н. Б. на С. Б.. Поради това било прието, че е налице липса на правен интерес поради влезлите в сила решения за прогласяване на недействителност.
С исковата молба „В. 2“ ООД е посочил, че съдружник е бил Р. Б., той е починал на 2.11.2011 г. На 29.11.2011 г. неговата майка и наследник Н. Р. Б. чрез пълномощник е прехвърлила с договор с нотариална заверка на подписите безвъзмездно на Б. Д. 17 дружествени дяла от капитала на „В. 2“ ООД. С договор е прехвърлила и на Апостол Б. 16 дружествени дялове, както и с договор е прехвърлила 17 дружествени дяла на С. А. Б.. Тримата придобили дялове са поискали да бъдат приети за съдружници, ако не да им се изплати дела. Предявили са исковете си за заплащане равностойността на дяловете. Едновременно с това с решение по гр.д. 76/13 г. по описа на РС Нова Загора по иск на Апостол Б. в качеството му на наследник на Н. Б. е прогласена недействителността на упълномощаването за прехвърляне на дяловете. С решение по гр.д. 325 /13 г. е прогласен за нищожен договор за прехвърляне на дружествен дял от 29.11.2011 г. с който Н. Бревберова е прехвърлила на С. Б. 17 дяла.
Прехвърлените дялове учредявали права на значителна стойност. Н. Б. била на значителна възраст и така договорите за прехвърляне на дялове били сключени при накърняване на добрите нрави.
От значение за дружеството било дали са действителни тези договори, тъй като е от значение за изпълнение на задълженията си за заплащане стойността на дела.
С решение по гр.д. 1394/12 г. със страни „В. 2“ ООД срещу Апостол Б. било установено, че не е налице абсолютна нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, той е действителен между страните, но не може да бъде противопоставен на дружеството. С решение по гр.д. 1392/12 г. от „В. 2“ ООД срещу Б. Д. и Апостол Б. в качеството му на наследник на Н. Б., предявените искове били отхвърлени като в мотивите било прието, че извършеното прехвърляне не води до недействителност, но не може да се противопостави на дружеството. „В. 2“ ООД е преобразувано във „В. 2“ ЕООД. Първоначално съдружниците са били Р. Б. и Б. И. С.. Впоследствие Б. И. С. е взел решение по протокол от 23.1.2012 г. да изплати дела на Р. Б. на неговите наследници и да преобразува дружеството в еднолично дружество с ограничена отговорност.
Допускането до касационно обжалване на основание чл. 274, ал.3 ГПК се извършва при спазване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не се сочи и не се установява да са налице основания за прогласяване нищожност на обжалваното определение, което изключва наличието на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да обоснове правният въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на делото, както и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1- 3 от ГПК. В случая касаторът е посочил два правни въпроса, за които твърди, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, както и е посочил основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК.
Предвид така очертания предмет на спора, по който е извършено прекратяване на производството и с оглед на обстоятелството, че никоя от страните не твърди, приобретателите на прехвърлените от Н. Р. Б. като наследник на съдружника Р. Б. дружествени дялове, да са приети като съдружници на основание прехвърлянето след смъртта на Р. Б., то настоящият съдебен състав намира, че първият поставен в изложението правен въпрос е включен в предмета на произнасяне и е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд е обосновал извод, че дружеството, от чийто капитал, разпределен на дялове е извършено прехвърляне след смъртта на съдружник на наследствени дялове, няма правен интерес да иска установяване недействителност на договор за прехвърляне на тези дялове, доколкото не се твърди приобритателят да е приет като съдружник и правната сфера на дружеството не може да бъде засегната. Така даденото разрешение от въззивния съд обаче не противоречи на приетата от ВКС константна практика относно правното положение на лицата, придобили дялове, за което не е осъществено приемане от дружеството в качеството им на съдружници. Константната практика на ВКС, изразена в решение № 161 от 11.01.2011 г. по т.д. 28/10 г. на ВКС, 1 ТО предвижда, че правото на наследяване на починал съдружник включва правото да се прехвърлят наследствените дялове по правилата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, но не включва правото на членство в дружеството. Придобиването на членствени права се извършва по реда на приемане на нови съдружници и в този случай само след решение на Общото събрание на съдружниците може да се придобие качеството на съдружник. Общото събрание на съдружниците няма задължение, да приеме наследниците или други правоприемници като съдружници. Отказът на Общото събрание на съдружниците да приеме приобретателя на дяловете няма за последица недействителност на прехвърлянето, но е непротивопоставимо на дружеството. Правният интерес винаги е конкретен и се преценява с оглед конкретно осъществените факти. В случая от данните поделото може да се направи извод, че е взето решение дружеството да се преобразува в еднолично дружество в ограничена отговорност и няма данни да има задължение да бъдат приети наследниците на починалия съдружник или други правоприменици като съдружник в дружеството, както и е взето решение да се изплати дела на наследниците на починалия съдружник. В този смисъл изплащането на дружествен дял от прекратено участие на съдружник поради неговата смърт се извършва и съобразно това правило. Поради действието на чл. 129, ал. 1 от ТЗ, така както е тълкувана в постоянната практика на ВКС, правната сфера на дружеството не може да е засегната от сключените договори за прехвърляне на дялове, без страните да са приети за съдружници, респ. изводът на въззивния съд не е постановен в противоречие на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК и това изключва допускането на определението до касационно обжалване по така поставения от касатора правен въпрос.
Посочените от касатора решения на ВКС № 90 от 16.6.2015 г. по гр.д. 4406/14 г., ВКС, 3 ГО и решение № 207 от 24.7.2012 г. по гр.д. 914/11 г. на ВКС, 4 ГО не могат да обусловят противоречие по поставения въпрос. Двете решения разглеждат общите основания за допустимост на исковете за прогласяване на нищожност на договор и наличието на правен интерес. Служебно известното на настоящия състав съдебно решение на Търговска колегия на ВКС специфицира отношенията между дружеството по отношение на прехвърляне на дялове от капитала на това търговско дружество и то в хипотезата когато прехвърлянето не е на съдружник, а на трето лице.
Не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК наличие на основание за точно прилагане на закона и развитие на правото. Не са направени доводи, свързани с неправилно тълкуване и необходимостта от корективно тълкуване на посочената норма. Също така и не е очертана втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно – да е налице необходимост да се извърши тълкуване според промяна на обществено икономическите отношения.
По отношение на поставения 2 въпрос настоящият съдебен състав намира, че същият не е обусловил изводите на въззивния съд и поради това предвиденото основание в чл. 280, ал. 1 от ГПК не е установено. Изложените мотиви от въззивния съд не са решаващи, не са обусловили окончателният извод по делото. Ето защо ще следва да се приеме, че липсва общо основание за допускане на определението до касационно обжалване.
По отношение на соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че същото не е налице. Очевидната неправилност по смисъла на тази разпоредба е да може да се установи такава неправилност на обжалвания пред касационната инстанция акт, без да се извърши същинска проверка на основанията, посочени в чл. 281, т. 3 от ГПК. Примери според съдебната практика за очевидна неправилност са приложение на несъществуваща правна норма, да е приложена правна норма в противния й смисъл, да е налице такова логическо противоречие в изложените мотиви, така че да са неразбираеми. В конкретно разглеждания случай не може да се сподели наличието на подобни основания за това становище на касатора и настоящият съдебен състав намира, че не е налице.
По всички изложени съображения Върховният касационен съд на Р България
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1553 от 30.07.2019 г. по в.ч.гр.д. 1507 /19 г., Окръжен съд [населено място].
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: