О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
С., 22,02,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 1156/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Р. Г. П. от [населено място], чрез процесуалния й представиел адвокат П. Т. срещу определение № 327 от 04.12.2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 1027/2012 г., с което се оставя без разглеждане касационната жалба на Р. Г. П. срещу решение № 330 от 29.02.2012 г., постановено по гр. д. № 2750/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен.
Ответникът Н. Г. К. заявява становище за отхвърляне изцяло на подадената частна жалба и потвърждаване на обжалваното определение. Другият ответник – Г. не заявява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
С определение на ВКС, ТК, второ отделение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради нарушаване на императивната уредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, касационната жалба от Р. П. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 775 от 11.02.2011 г. по гр. д № 1190/2007 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Г. и Н. Г. К. евентуално съединени искове с правно основание чл.88, ал.1, т.1, б.”б” ЗЗ /отм./ и чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за причинени при ПТП на 24.11.2005 г. имуществени и неимуществени вреди в размер съответно на 7 730 лв. и 5 000 лв. С изменението на чл.280, ал. 2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., в сила от датата на обнародване на закона в „Д. в.” – 21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела. С въззивното решението са разгледани обективно съединени искове, всеки от които с цена под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване.
Неоснователни са и инвокираните от жалбоподателката твърдения в частната жалба, че съдът неправилно е определил делото еднозначно като търговско. Г. е създаден и овластен да поема обезщетяването на третите увредени лица в случаите, когато застрахователят не отговаря спрямо тях. Реализирането на отговорността на Г. става по начин и ред, идентичен с този за реализирането на пряката отговорност за вреди от застрахователя при настъпването на застрахователното събитие, представляващо непосредствено осъществяване на застрахователен риск при застраховка „Гражданска отговорност”, а последната е абсолютна търговска сделка съгласно чл. 1, т. 6 от ТЗ. Ето защо настоящото дело правилно е квалифицирано като търговско и правилно е прието, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 327 от 04.12.2012 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 1027/2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: