О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София, 22.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.02. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 487/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Н. Ж. А., чрез адвокат П. Ш., с вх.№ 3774/12.04.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №346 от 01.03.2012г. по гр.д.№3159/201 г. на Софийския апелативен съд, ГО, ІІ състав, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, е уважен предявеният от касатора срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 18 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от касатора-ищец неимуществени вреди в резултат на настъпило на 22.07.2008 г. ПТП, вина за което има водачът на товарен автомобил „Шкода” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Софийският градски съд е отхвърлил предявения от касатора иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ общо за сумата 48 000 лв., поради постигната между страните извънсъдебна спогодба, с която те са заявили, че уреждат последиците от настъпилото ПТП. С обжалваното въззивно решение е прието, че плащането от страна на застрахователя в определения от него размер, предотвратява възикването на спор относно дължимостта на обезщетението до изплатения от него размер, но то не е пречка увреденият да предяви пред съда претендираните вреди в по-голям размер. Софийският апелативен съд е приел, че претърпените от касатора неимуществени вреди съобразно принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД ще се обезщетят със сумата 45 000 лв., която съобразно съпричиняването на пострадалия в размер на 1/3, ще следва да бъде намалено на 30 000 лв. От тази сума е приспадната и стойността на доброволно изплатеното от застрахователя по силата на постигната спогодба застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лв., поради което и предявеният иск е уважен за сумата 18 000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД и в противоречие на ППВС №4/1968 г. Счита, че като ориентир в производството по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ следва да служи тавана на застрахователното покритие след 01.01.2010 г. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. „Следва ли съдът при определяне на заместващо обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ и при съобразяване на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД да отчита лимитите на застрахователното покритие по чл.266 КЗ/ §27 ПЗР на КЗ за периода до 11.06.2012 г.?”; 2. ” Съставлява ли лимитът на застрахователното покритие по чл.226 КЗ / §27 ПЗР на КЗ за периода до 11.06.2012 г.?/, „друго обстоятелство, което съдът е длъжен да обсъди по смисъла на ППВС №/1968 г.”, и въз основа на оценката му да заключи какъв размер на обезщетение да присъди?”. Обосновава необходимостта от произнаяснето на ВКС по въпроса за съотношението на лимитите на застрахователно покритие към принципа на справедливостта при определяне на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба я оспорва. Подържа, че обжалваното решение е изцяло законосъобразно, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставените два прави въпроса са от значение за изхода на конкретното делото, но липсва подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По поставените въпроси ВКС се е произнесъл освен с приложеното Решение №83 от 06.07.2009 г. по т.д.№795/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., още със служебно известните на състава Решение №1 от 26.03.2012г. по т.д.№299/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О. и Решение №95 от 24.10.2012 г. по т.д.№916/2011 г. на ВКС, І Т.О., всичките постановени по реда на чл.290 ГПК и формираща задължителна съдебна практика. Съобразно тях при прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне по справедливост на дължимото застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, към релевантния за обезщетението момент, би следвало да бъдат взети пред вид конкретните икономически условия, които са в основата на непрекъснатото нарастване и осъвременяване на застрахователното покритие. Действително, че в обжалваното въззивно решение при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение Софийският апелативен съд е обсъдил единствено законоустановеният критерии за справедливост, като не е обсъждал нито конкретните икономически условия, нито лимитите на застрахователното покритие, но такива доводи не са навеждани във въззивната жалба при обосноваване на основателността на иска в пълния му предявен размер. Обхватът на проверката за законосъобразност, която извършва въззивният съд се определя от посочените в жалбата основания/чл.269 ГПК/. От правомощията на касационната инстанция на проверяваща, а не по съществото на спора, произтича недопустимостта в това производство да се събират нови доказателства и да се допускат до разглеждане нови защитни средства, поради което формулираните правни въпроси не могат да се навеждат за първи път пред ВКС.
Не е налице и подържаното противоречие с ППВС №4/1968 г. С нормата на чл.52 ЗЗД законодателят е предоставил в този случай съдът да определя размера на дължимото обезщетение по справедливост, именно защото за определяне и възмездяване на претърпените неимуществени вреди не може да има еднакъв обективен критерии, съобразно лимитите на застрахователно покритие. Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което за определяне на дължимото обезщетение за тях не може да бъдат въведени предварително общи критерии за оценяване на уврежданията. Такива са и дадените с т.11 на ППВС 4-68 указания, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК във вр. с чл.7, ал.2,т.4 във вр. с чл.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в полза на ответника ще следва да се присъди сумата 607.50 лв. дължимо адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора по касационната жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №346 от 01.03.2012г. по гр.д.№3159/201 г. на Софийския апелативен съд, ГО, ІІ състав.
ОСЪЖДА Н. Ж. А., ЕГН[ЕИК], от [населено място], общ.Р., обл. Пловдив да заплати на ЗК [фирма] сумата 607.50/шестотин и седем лв и петдесет ст./ разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: