О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 22.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3965/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. Х. Ч., чрез адв. В. Х., против решение № 561 от 28. 03. 2016 г., поправено с решение № 1305 от 23. 06. 016 г. по гр. д. № 5060/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 14. 10. 2015 г. по гр. д. № 17372/2014 г. на СГС, ГО, 4 с-в в частта, с която предявеният от Б. И. К. против К. Х. Ч. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата 2000 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от 28. 07. 2013 г. до окончателното й изплащане. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба Б. И. К., чрез адв. М. Д., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената част.
Подадена е насрещна касационна жалба от Б. И. К. срещу въззивното решение в отхвърлителната част, с която се поддържа неправилност на същото, поради постановяването му в нарушение на чл. 52 ЗЗД и при несъобразяване с всички установени по делото факти, относими към обема и продължителността на търпените негативни психични изживявания. Твърди се наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в тази част.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
По подадената от К. Х. Ч. касационна жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от Б. К. против К. Ч. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата 2000 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от 28. 07. 2013 г. до окончателното й изплащане.
За да постанови този резултат съставът на апелативния съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника по иска – противоправно деяние, вредоносен резултат, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина. Като противоправно деяние е определено медийното изявление на ответника в телевизионното предаване „Фронтова линия“, излъчено на 28. 07. 2013 г., според което бащата на Б. К. бил „…любител на декоративния пол, женския пол…браво, обаче, някаква интрига са му извъртели, посегнал на някакво девойче 14-годишно, непълнолетно….може да са му завиждали за кожусите, не мога да кажа, тук-там е гранична тази ситуация… и затова непълнолетно девойче, извинявам се, че говоря такива работи, той отива в лагера, където и там умира…“. Прието е, че изявлението е клеветническо, тъй като е опозоряващо /отнася се за извършено неморално и противоправно действие/ и неистинско – не съответства на съхранените писмени доказателства, сочещи като причини за въдворяване на бащата на ищцата в лагера в Л. различни деяния, но не и „посягане“ на 14 – годишно момиче, нито има данни за наложено наказание заради такова деяние, както и че с разпространяването на тази информация е опетнило паметта и доброто име на бащата на ищцата, публично известни личности, в нарушение на установеното в чл.чл. 39 и 41 от Конституцията на РБ ограничение на правото на свободно изразяване на мнение и разпространение на информация. Прието е наличие на вредоносен резултат и причинна връзка между него и деянието. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил вида, интензитета и продължителността на търпените от ищцата негативни емоционални изживявания – психически дискомфорт, чувство на потиснатост, притеснение, неудобство, нежелание за поддържане на социални контакти. Прието е за недоказано твърдението за изпадане в депресивно състояние, както и в състояние на временна невъзможност за поемане на професионални ангажименти. Съобразени са и обстоятелства, свързани с личността на ищцата, социалния й статус, популярността й, възрастта й, фактът, че клеветническите твърдения са изразени публично, чрез средство на масова информация, в известно и гледано предаване и са станали достояние на широк кръг лица, обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта. Отчитайки посочените и съобразно чл.чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, съдът е приел, че сумата 2000 лв. би обезщетила ищцата за търпените негативни емоционални изживявания.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят няколко правни въпроса, първият от които е свързан със задълженията на въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към спорното право, и да разгледа всички доводи и възражения на страните. Твърди се, че приетото от съда по този въпрос противоречи на решение № 403 от 23. 01. 2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така твърдяното противоречие не е налице. В цитираното решение е прието, че въззивният съд осъществява решаваща правораздавателна дейност и, за да се произнесе по спорния предмет, е длъжен да извърши собствена преценка на фактическия и доказателствен материал, да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните, като отрази фактическите си и правни изводи в мотивите. В съответствие с така формираната задължителна практика, съставът на въззивния съд, като инстанция по съществото на спора, в мотивите към решението, е изложил собствени фактически изводи, основани на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, както и собствени правни изводи по основателността на претенцията, разгледал е въведените от страните доводи и възражения, включително и възражението за недоказаност на твърдението на ищцата ответникът да е направил медийно изявление с описаното в исковата молба съдържание. А оплакването за необоснованост на фактическите изводи представлява касационно основание за неправилност на атакуваното съдебно решение и разглеждането му в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.
Вторият въпрос – чия е доказателствената тежест и кои са допустимите доказателства за установяване на родствени връзки, пораждащи качеството на наследник, по дела имащи за предмет предявен иск за присъждане на неимуществени вреди от накърняване на доброто име и паметта на починал родител, не е от значение за изхода на конкретното дело. Ищцата не сочи като пораждащ правото й на обезщетение факт наследствено правоприемство. Паричното обезщетение се претендира за причинени й лично на нея неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания в резултат на изявления на ответника, засягащи честта, доброто име и опетняващи паметта на починалия й баща, в които изявления ясно и недвусмислено изнесената информация се свърза с „бащата“ /без да се сочи конкретно име/ на певицата Б. К.. В този смисъл, липсва необходимост от установяване конкретните имена на родителя на ищцата /който факт не е бил и спорен/, а обстоятелството дали ищцата е имала качеството на законен наследник на баща си или е била загубила това качество е ирелевантно и няма никакво значение при преценка основателността на предявения иск.
Третият въпрос е: „определяне размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявление, направено в телевизионно предаване“. Тази формулировка е твърде обща, не поставя конкретен правен проблем от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на състава на въззивния съд. Вероятно касаторът е имал предвид критериите при определяне размерите на обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Твърди се противоречиво разрешаване на така поставения въпрос от съдилищата, с позоваване както на решение на апелативен съд, така и на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които са определяни различни размери на обезщетения за неимуществени вреди от нанесени, чрез публични изявления, обиди и клевети. Предвид формираната задължителна практика по така поставения въпрос (както с решения на ВКС по чл. 290 ГПК, така и с ППВС № 4/68 г., т. II), соченото основание следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че противоречието между изводите на състава на въззивния съд, касаещи размера на обезщетението, и цитираната практика, се изразява в определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер по-висок от определени и присъдени обезщетения по сходни случаи. Наличието на разлики в размерите на обезщетенията само по себе си не е обстоятелство, което би могло да обоснове извод за противоречие със задължителна съдебна практика или за противоречиво разрешаване на даден правен въпрос от съдилищата, тъй като разликите в размерите на обезщетенията по различните дела се дължат на различните фактически изводи на съдебните състави, произтичащи от конкретно установените по всяко от делата обстоятелства. В случая, в съответствие с указанията по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени с ППВС № 4/68 г., т. II и с цитираните от касатора решения на ВКС по чл. 290 ГПК, при определяне размера на обезщетението съдът е обсъдил и взел предвид всички доказани по делото факти от значение за тази преценка.
С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната част и проверка на правилността му.
Предвид неразглеждане касационната жалба на ответника по иска и с оглед разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да бъде разгледана насрещната касационна жалба, подадена от ищцата Б. К..
При този изход на делото жалбоподателят К. Ч. следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата Б. К. сумата 1000 лв. разноски за настоящото производство, направени за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 561 от 28. 03. 2016 г., поправено с решение № 1305 от 23. 06. 016 г. по гр. д. № 5060/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 с-в В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 14. 10. 2015 г. по гр. д. № 17372/2014 г. на СГС, ГО, 4 с-в в частта, с която предявеният от Б. И. К. против К. Х. Ч. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е уважен за сумата 2000 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от 28. 07. 2013 г. до окончателното й изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: