ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 151
София, 22. февруари 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3947 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4572/26.06.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 425/2017, с което е потвърдено решение № 13449/23.08.2016 на Софийския районен съд по гр. д. № 30273/2015, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 5.500 лева.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от юрк. Л. Б. от ВАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за правомощията на въззивната инстанция да се произнесе по довод, който не е посочен в исковата молба и за задължението на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, както и по материалноправния въпрос за правото на работодателя да променя изискванията за заемане на съответните длъжности и кога това право е упражнено недобросъвестно, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато прилага.
Ответницата по жалбата П. К. Ж., представлявана от адв. Д. Н. и адв. Кр. Г. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят изхода на делото, респ. са решени в съответствие с практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска, предмет на делото пред въззивната инстанция са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Главен експерт европейски програми“, като със заповед № 29/03.04.2015, връчена при отказ на ищцата е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради обстоятелството, че не притежава изискуемото образование, съгласно промяна в длъжностната й характеристика, утвърдена на 02.04.2015 г. (работодателят е въвел изискване за притежавано образование: област на висшето образование – стопански и правни науки; професионално направление – икономика, администрация и управление, право; специалности – международни икономически отношения, управление на проекти, управление на проекти по фондове и програми на ЕС, европеистика или право). Прието е, че с исковата молба ищцата поддържа, че работодателят недобросъвестно – в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ е изменил изискванията за образование като е въвел изискване за четири специалности и то съвсем различни по своето естество, при положение, че дейността в предприятието, свързана с европейски програми и проекти, вече е била прекратена и в тази връзка е следвало при решение на работодателя трудовото й правоотношение евентуално да се прекрати поради закриване на част от предприятието на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Съдът е приел, че с решения на съвета на директорите е била закрита дирекция „Договори, обществени поръчки и проекти“ и отделът „Европейски програми и проекти“, в който ищцата е осъществявала своите трудови функции, като длъжността на ищцата е преминала „Главен експерт, европейски програми и проекти“ да премине на пряко подчинение на изпълнителния директор. Закритият отдел се е състоял от трима служители – ищцата и други две служителки (преминали на работа в Б. [фирма] и в друг отдел в [фирма]). Въззивният съд е приел, съгласно представен от ищцата, отчет адресиран до изпълнителния директор, считано от края на месец ноември 2014 г. дейността, свързана с европейските програми и проекти не се осъществява (цялата работа, която й е била възложена от ръководителя на отдел „Европейски програми и проекти“ е била изпълнена и не са останали неизпълнени задължения до неговото освобождаване от длъжност, отчела е и всичко, което е извършила във връзка с договор № 43/27.12.2013 г. и договор № 44/27.12.2013 г. за периода от 21.11.2014 г. до датата на отчета). В подкрепа на този извод са и показанията на разпитаните по делото свидетелки – колежки на ищцата, сочещи, че от лятото на 2014 г. в [фирма] са били спрени всякакви инициативи по проекти и проучвания и не са били възлагани обществени поръчки; неучастието в европейски програми и проекти е било поради обстоятелството, че не е имало държавно финансиране по европейски програми, като ищцата и ръководителят на отдел „Европейски програми и проекти“ не са извършвали никаква работа по европейски проекти – работодателят ги е използвал, за да извършват преводи от английски език на техническата документация, като от месец декември 2013 г. в отдел „Европейски програми и проекти“, дружеството не е кандидатствало по европейски програми и проекти. Като неоснователно и недоказано е прието възражението на ответника, че съвместно с [фирма], са работили съвместно по сключени договори по европейски програми и проекти, но липсват доказателства за изпълнението им (конкретен европейски проект, съответно обществена поръчка или конкретна европейска програма, възложена на някое от посочените дружества). Въззивният съд е приел, че от заключението на вещото лице се установява, че ответното дружество [фирма] не отговаря на критериите за допустимост до европейски проекти и програми, като в съдебно заседание вещото лице изрично отбелязва, че работодателят не може да бъде бенефициент по оперативните програми, финансирани от Европейския съюз, като една от причините за това е че дружеството има финансови задължения. В тази връзка, въззивният съд е приел, че поради липсата на нови европейски проекти и поръчки последователно са закрити дирекция „Договори, обществени поръчки и проекти“ и отдел „Европейски програми и проекти“, поради което въведените от работодателя нови промени и изисквания за изпълняването на длъжността, заемана от ищцата са необосновани и не се налагат с оглед нуждите на работата, поради което се доказва твърдението на ищцата, че вместо да прекрати трудовото й правоотношение на законно основание – чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради закриване на част от предприятието и работодателят е изменил изискването за образование за процесната длъжност единствено, за да я уволни, на основание, за прилагането на което не се предвижда синдикална закрила, каквато безспорно тя имала. По изложените съображения, съдът е приел, че е нарушен принципът за добросъвестност, установен в чл. 8, ал.1 от КТ, поради което извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено, както и да бъдат уважени обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият от поставените правни въпроси не обуславя решението по делото. Останалите правни въпроси обуславят решението по делото, те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В исковата молба ищцата се е позовала на незаконност на нововъведеното изискване за образование по специалността и го е квалифицирала като злоупотреба с право. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че следва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани. Съдът може да контролира преценката на работодателя при определяне на изискванията за заемане на съответната длъжност само доколкото тя съставлява злоупотреба с право (осъществена е, за да бъдат увредени права и законни интереси на други – чл. 57, ал. 2 от Конституцията, но също и в противоречие с интересите на обществото – чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Без правно значение е причината, наложила промяната в изискванията, тя може да е свързана и с бъдеща реорганизация. При преценката за добросъвестност на работодателя съдът трябва да отчита всички обстоятелства, като релевантни за всеки отделен случай.
При този изход на делото, на ответницата по касацията следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4572/26.06.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 425/2017.
ОСЪЖДА [фирма], С. да заплати на П. К. Ж. от С. сумата 700 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.