2
определение по ч.гр.д.№ 119 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 23.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 119 от 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена от В. П. Д. частна жалба вх.№ 1398 от 08.02.2012 г. срещу определение № 458 от 09.12.2011 г. по гр.д.№ 569 от 2011 г. на Върховния касационен съд на РБ, Второ г.о., с което е оставена без разглеждане като просрочена подадената от В. Д. молба за изменение на определение № 191 от 07.06.2011 г. по гр.д.№ 569 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Ответникът по частната жалба П. Й. С. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо г.о. счита, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /страна по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 06.02.2012 г., а частната жалба е подадена на 08.02.2012 г./.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради следното: Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК искане за допълване или изменение на решение или на определение в частта за разноските може да се направи от заинтересованата страна в срока за обжалване на съдебния акт, а ако същият не подлежи на обжалване- в едномесечен срок от постановяването му. В случая В. Д. е поискала да бъде допълнено в частта за разноските определение № 191 от 07.06.2011 г. по гр.д.№ 569 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., което определение съгласно чл.275, ал.1 от ГПК е подлежало на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му. В. Д. е била уведомена за определението най-късно на 17.08.2011 г., видно от подаденото от нея становище срещу частна жалба срещу това определение. Следователно и съгласно горепосочената разпоредба на чл.248, ал.1 от ГПК молбата за допълване на това определение в частта за разноските е следвало да бъде подадена в едноседмичен срок от тази дата- тоест най-късно до 24.08.2011 г. Вместо това, молбата е подадена много след изтичане на този срок- едва на 20.10.2011 г., поради което правилно е била оставена без разглеждане като просрочена с обжалваното определение № 458 от 09.12.12.2011 г. по гр.д.№ 569 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о.
Неоснователно е твърдението на частната жалбоподателка, че не следва да се прилага чл.248, ал.1 от ГПК относно изискването за подаване на молбата в посочения в тази разпоредба на закона срок, тъй като в случая не било налице основание за изменение на определението в частта за разноските, а имало непълнота на определението. Действително, в определение № 191 от 07.06.2011 г. по гр.д.№ 569 от 2011 г. съставът на ВКС, Второ г.о. въобще не се е произнесъл по искането на ответницата по касационната жалба за присъждане на разноски, което налага извод за непълнота на постановеното определение. Тази непълнота на определението обаче се отстранява чрез молба за допълване на определението в частта за разноските по чл.248 от ГПК, а не с молба по чл.250 от ГПК и по отношение на тази молба се прилагат същия процесуален ред и същите срокове, касаещи и молбите за изменение на определение /решение / в частта за разноските.
Неоснователно е и твърдението на частната жалбоподателка, че срокът за подаване на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК не е започнал да тече на 17.08.2011 г., тъй като на тази дата не й е бил връчен препис от определение № 191 от 07.06.2011 г. по гр.д.№ 569 от 2011 г. на ВКС: Съгласно чл.275, ал.1 от ГПК и чл.248, ал.1 от ГПК, сроковете за обжалване на определенията и съответно сроковете за подаване на молби за изменение или допълване на определенията в частта за разноските започват да текат от съобщаването, а не от връчването на определенията. Разпоредбите на чл.259, ал.1 от ГПК и чл.283 от ГПК, касаещи сроковете за обжалване на решенията, не могат да се приложат по аналогия към настоящия случай на обжалване на определение, тъй като, както бе посочено по-горе, за обжалване на определенията има изрична разпоредба в закона /чл.275, ал.1 от ГПК/, която въвежда други начални срокове за обжалване на определенията- от съобщаването им, а не от връчването им на страните. Действително, съгласно чл.7, ал.2 от ГПК съдът е бил длъжен да връчи на страните определението от 07.06.2011 г., но съгласно чл.275, ал.1 от ГПК срокът за обжалване на това определение, съответно срокът по чл.248, ал.1 от ГПК за подаване на молба за допълването на това определение в частта за разноските, е започнал да тече от съобщаването му, а не от връчването му на жалбоподателката.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 458 от 09.12.2011 г. по гр.д.№ 569 от 2011 г. на Върховния касационен съд на РБ, Второ г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.