О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 25.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.1316 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 09.11.2012г. по гр.д.№592/12г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено решение №685/08.08.12г. по гр.д.№2366/11г. на Шуменския районен съд, с което е признато за установено по отношение на О. Л. /Е. А. Л./, че Ю. Х. С. е собственик по давност на поземлен имот с идентификатор №83510.677.97 по кадастралната карта на [населено място], с площ от 877 кв.м. и начин на трайно ползване – за вилна сграда, както и на самата сграда, съставляваща имот с идентификатор №83510.677.97.1.
Въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск за собственост е допустим, тъй като не е установено по категоричен начин ответницата да владее понастоящем спорния имот и това да обуславя предявяването на осъдителен иск. По съществото на делото е прието, че ищецът Ю. Х. С. е получил владението върху спорния имот на 30.04.2001г., въз основа на предварителен договор за покупко-продажба с ответницата, по който е изплатил пълната продажна цена. От този момент той е владял имота като свой. Окончателен договор не е бил сключван. На 29.04.2011г., в отсъствие на ищеца, ответницата влязла в имота и сменила патроните на вратите. Прието е, че това еднократно влизане в имота не може да се приеме за действие по отнемане владението на ищеца. На 05.06.11г., преди изтичането на шестмесечния срок по чл.81 ЗС, ищецът узнал за навлизането в имота и възстановил предишното положение, срещу което ответницата подала жалба в прокуратурата. Не е ясно кой е владял имота в периода от 06.06.11г. до 13.06.11г., когато е съставен протокол от МВР за въздържане на ищеца от самоуправни действия. При всички случаи обаче неговото владение е отнето след 06.06.11г., до която дата е изтекъл десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС и ищецът е станал собственик на имота по давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата О. Л.. Тя поддържа, че нейното влизане в имота на 29.04.11г. не е еднократно инцидентно действие, с него тя е установила трайна фактическа власт върху собствения си имот. Последващото разбиване на ключалките от ищеца не представлява възстановяване на владението, тъй като той не е предявил владелчески иск.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за допустимостта на установителен иск за собственост, когато ищецът не владее спорния имот. Освен това жалбоподателката поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с „неправилния фактически извод, че ищецът не е изгубил владението на 29.04.11г., един ден преди да изтече срокът на придобивната давност, или ако владението е било отнето тогава, е било възстановено на 05.06.11г.”.
Ответникът в производството счита, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като в изложението към нея не са формулирани правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Излага и доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите, които жалбоподателката е поставила пред ВКС, не са прецизно формулирани. Първият въпрос, свързан с допустимостта на иска, може да бъде уточнен, което настоящият състав е сторил в съответствие с т.1 на ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът се свежда до това дали е допустим установителен иск за собственост, ако ответникът владее спорния имот и ищецът разполага с по-пълната защита, която предоставя ревандикационният иск. По този въпрос жалбоподателката се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, без обаче да сочи съдебни решения, които са израз на противоречива практика. Освен това тя свързва въпроса си с твърдението, че владее спорния имот, което обаче въззивният съд е приел за недоказано. Ето защо не е налице противоречие между въззивното решение и друго влязло в сила съдебно решение по първия въпрос, поради което не следва да се допуска касационно обжалване по него.
Вторият въпрос не е ясно поставен и не може да бъде уточнен от състава на ВКС. Въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, които се поставят с цел допускане на касационно обжалване, следва да бъдат правни, а не по фактическите констатации на въззивния съд. Дори да се приеме, че се поставя въпрос дали придобивната давност се прекъсва, ако фактическата власт на владелеца е отнета чрез самоуправни действия в последния ден на срока по чл.79, ал.1 ЗС, но месец по-късно той възстанови предишното положение, също чрез самоуправство, по този въпрос не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът се свежда до прилагането на чл.81 ЗС. Разпоредбата е ясна, не се нуждае от тълкуване, по нея има формирана богата практика на ВС и ВКС. След като фактическата власт на ищеца върху спорния имот е била отнета на 29.04.11г., но на 05.06.11г. той е възстановил владението си /което е принудило ответницата да сезира прокуратурата за самоуправство/ и това е станало преди изтичането на шестмесечния срок по чл.81 ЗС, придобивната му давност не е била прекъсната за периода 29.04.11г. – 05.06.11г. и той е станал собственик на спорния имот още на 30.04.11г., с изтичането на десетгодишния срок по чл.79, ал.1 ЗС. Дори ако от 06.06.11г. ответницата отново е във владение на имота, обстоятелство, което не е установено категорично по делото, този факт не влияе на срока на придобивната давност, който вече е изтекъл. Освен това – за да има отнемане на владението от едно лице, трябва друго лице да е установило свое владение върху вещта, а по дефиниция един от признаците на владението е то да бъде явно, т.е. да не е останало скрито от предишния владелец, както е в настоящия случай.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09.11.2012г. по гр.д.№592/12г. на Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: