4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
С., 25.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2054/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1282 от 26.02.2014 г. по гр.д. № 17 333/ 2013 г. на СГС, с което в обжалваната част е потвърдено Решение №І-39-89 от 26.08.2013 г. по гр.д. №21678/2011 г. на СРС, 39 с., с която по иска по чл. 124 ал. 4 пр.1 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] е признато за установено, че Пълномощно, заверено с рег.№3166/ 07. 07.2005 г. от нотариус И. И. с рег.№ 207, е неистински документ – подписът, положен от И. Д. М. за упълномощител, не изхожда от него, с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса: допустим ли е иск по чл. 124 ал. 4 пр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на решението в производство по висящ процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорване по чл. 193 ал. 1 ГПК и по въпроса: допустим ли е иск по чл. 124 ал. 4 пр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва решението като основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорване по чл. 193 ал.1 ГПК, по които въпроси сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №5/14.11.2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Жалбоподателят излага оплакване за недопустимост на решението. Поддържа въз основа данните по гр.д.№ 1659/ 2004 г. на СГС, че е бил представен Договор за заместване в дълг от 01.07.2009 г., подписан за [фирма] от пълномощник въз основа на пълномощно рег.№3166/07.07.2005г., заверено от нотариус Е. И., че е било представено удостоверение от нотариуса изх.№2/ 19.03.2009г. за упълномощителя, упълномощеното лице и съдържанието на пълномощното, че [фирма] е конституиран като втори ответник и с постановеното решение срещу него са били уважени предявените искове, което решение е потвърдено от въззивната инстанция. Обосновава, че [фирма] по гр.д. №1659/2004 г. на СГС не е оспорил истинността на Пълномощното, с което е преклудирано правото на оспорване, едва във въззивното производство е оспорил документа и е поискал събиране на доказателства, което му е отказано от въззивния съд поради несвоевременно оспорване, затова не може в настоящото производство да установи неистинността му – [фирма] е загубил правото на исков процес за установяване неистинността на Пълномощното, искът е недопустим, затова и решението е недопустимо, съгласно ТР №5/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен иск по чл. 124 ал. 4 пр.1 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да потвърди решението в обжалваната част, с която по иска по чл.124 ал.1 пр.1 ГПК е признато за установено, че Пълномощно, заверено с рег.№3166/ 07.07.2005 г. от нотариус Е. И. с рег.№ 207, е неистински документ – подписът за упълномощител не изхожда от лицето И. Д. М. – съдът е приел, че е налице невярно нотариално удостоверяване. Въз основа на графологичната експертиза за неистинност на подписа на упълномощителя, и на събраните писмени доказателства относно обстоятелството, че към 07.07.2005 г. (датата на нотариалното удостоверяване) И. М. е бил задържан под стража в Затвора – [населено място], съдът е заключил, че е установена неистинност на нотариалното удостоверяване.
По оплакването за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск, тъй като ищецът е загубил правото на иск по чл. 124 ал. 4 пр.1 ГПК относно посоченото пълномощно, тъй като не го е оспорил в гр.дело №1659/2004 г. на СГС – правото на оспорване е преклудирано и не може с иск по настоящото дело да установи неистинност на пълномощното.
От изложените данни по делото е видно, че по гр.дело №1659/2004 г. на СГС, производството по което се е развило по реда на ГПК (отм.), с Възражение от 11.09.2007 г.(л.14) [фирма] е оспорил Пълномощно,заверено с рег.№3166/07.07.2005г. от нотариус Е. И., като е възразил, че не е упълномощавал лицето А. Кюрча да сключва каквито и да е договори и не е издавал цитираното пълномощно; поискал е действителните факти да се установят по делото. Въпросът за оспорването на документа е разрешен с Решение № 292 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 762/2011 г. на САС, с което е потвърдено Решение № 783/03.08.2010 г. по т.д.№ 1659/2004 г. в частта, с която е уважен срещу [фирма] иск за 195 457.09 лв. – задължение по Договор за заместване в дълг от 01.07.2005 г., сключен въз основа на посоченото Пълномощно, за което съдът е приел, че оспорването от [фирма] е неоснователно. Решение № 292 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 762/2011 г. на САС е влязло в сила след прекратяване на касационното производство – т.д.№ 791/2012 г. на ВКС, І т.о. с Определение №205/27.06.2013 г., в което е могло да се разгледа оплакването на [фирма] за неправилност на изводите относно оспореното Пълномощно. След влизане в сила на решението по гр.д.№762/ 2011 г. на САС е недопустим предявеният по настоящото дело иск по чл. 124 ал. 1 пр. 1 ГПК – съгласно чл. 299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Като е потвърдил решението, с което е разгледан по същество иска по чл. 124 ал. 4 пр.1 ГПК, без да се произнесе дали решението отговаря на изискванията за допустимост, като прецени допустимостта на иска, въззивният съд е постановил вероятно недопустимо решение. Затова следва да се допусне касационно обжалване на същото, без да се извършва преценка релевантни ли са изложените от жалбоподателя правни въпроси и произнесъл ли се е въззивният съд в противоречие със задължителна съдебна практика, посочена от жалбоподателя, в който смисъл е приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания, не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1282 от 26.02.2014 г. по гр.д. № 17 333/ 2013 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на [фирма] – [населено място] на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.11.2008 г.) да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 40 лв., след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: