О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 26.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1591/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от собственика К. П. К., чрез неговия пълномощник адв. Б., против въззивно определение № 54 от 24.01.2017 г. по ч.гр.д. № 16/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното определение, евентуално за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното определение, както и по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, за които твърди да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ Допустимо ли е съдът да не разгледа иск на ищец за отричане съществуването на право на собственост върху постройки, изградени от него със собствени средства върху земя, собственост на ответника, придобита след правоприемство, само защото ищецът не може да представи писмени доказателства, че е изградил тези постройки със знанието и съгласието на праводателя на ответника, преди ответникът да придобие собствеността върху земята. 2/ Допустимо ли е съдът по отрицателен установителен иск за собственост да не постановява решение, като игнорира института на придобивната давност, изтекла между ищеца и праводателя на ответника по отношение на изградените постройки. 3/ Допустимо ли е съдът селективно да не разглежда иск за материално право, предявен от ищеца като отрицателен установителен иск против ответника, за да установи своето право на собственост, като обори презумпцията на чл. 92 ЗС за да докаже, че постройки, изградени от него върху недвижим имот със знанието и съгласието на праводателя на ответника преди последният да придобие земята, при положение, че разпоредбата на чл. 124, ал.1 ГПК му дава това право. 4/ Допустимо ли е съдът да предрешава спор за материално право между ищец и ответник по отношение на иск за отричане съществуването на право на собственост върху постройки, изградени от него върху земя, собственост на ответника, придобита от него след правоприемство, когато тези постройки ищецът е придобил на две основания- поради изграждането им със свои средства и поради изтекла по отношение на тях придобивна давност, преди ответникът да придобие собственост върху земята.
В писмен отговор на частната касационна жалба ответникът [община] изразява становище, че не са налице основания за допускане на въззивното определение по касационна проверка по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение са потвърдени определение № 786 от 17.09.2016 г. и определение № 934 от 27.10.2016 г. по гр.д. № 72/2016 г. на Окръжен съд- Стара Загора. С първото е прекратено частично производството по делото по отношение предявения от [фирма] против [община] отрицателен установителен иск за собственост на 5 сгради, построени в поземлен имот с идентификатор 35167.504.7856 по кадастралната карта на [населено място], поради недопустимост на иска поради липса на правен интерес. С второто ищецът е осъден на основание чл. 78, ал.4 ГПК да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 630 лв.
За да потвърди прекратителното определение въззивният съд е приел, че с исковата молба ищецът не обосновава някоя от хипотезите, посочени в ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ОСГКТ на ВКС, обуславящи правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост, тъй като не твърди и не установява свое материално право, противопоставимо на ответника, или правно очакване, което иска да защити. Изводът е обоснован с това, че в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че процесните сгради са построени от него в качеството му на наемател на недвижимия имот, съставляващ частна общинска собственост, а правният си интерес от отрицателния установителен иск за собственост на сградите е свързал с това, че общината не му е заплатила сградите, актувала ги е за частна общинска собственост и Общинският съвет е взел решение за продажбата на недвижимия имот, заедно с построените сгради, на търг. При условията на евентуалност, в случай, че отрицателният установителен иск за собственост на сградите бъде отхвърлен, ищецът е предявил против [община] иск за заплащане на стойността им като подобрения в имота.
Определението за разноски по чл. 248, ал.1 ГПК е потвърдено по съображения, че за защита по отделните искове [община] е договорила и заплатила адвокатско възнаграждение по два отделни договора за правна защита и съдействие. Присъдените разноски са заплатени за правна защита по иска за собственост, който е приет за недопустим и производството прекратено, като жалбоподателят с отговора на молбата по чл. 248 ГПК не е направил възражение за прекомерност.
Настоящият състав не намира основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Процесуалният закон вменява в задължение на съда да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Прекратяването на производството по делото, мотивирано с извод за недопустимост на предявения иск поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка или липсата на положителна такава, не съставлява отказ от правосъдие и не обуславя недопустимост на постановеното определение за прекратяване.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по повдигнатите в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК процесуални въпроси, тъй като те не са обуславящи изхода на делото. Чрез тях за пръв път пред касационната инстанция се въвежда твърдение, че жалбоподателят – ищец по отрицателния установителен иск за собственост, счита себе си за собственик на сградите на основание придобивна давност, което е недопустимо. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. В случая исковата молба не съдържа изложение на обстоятелства, относими към осъществяването на този придобивен способ. Твърдението, че процесните сгради са построени от него в качеството му наемател със собствени средства, не представлява позоваване на придобивна давност. Формулирането на правен въпрос във връзка с фактически твърдение, които се заявяват за пръв път пред ВКС, не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 54 от 24.01.2017 г. по ч.гр.д. № 16/2017 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: