4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 28.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2421/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на
„Агро корект 66”ЕООД, [населено място] против решение №137 от 15.06.2018г. по т.д. №24/18г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – „Уником” ЕООД, с Владимировци, чрез пълномощника си – адв. М. М. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Третото лице помагач- Г. Б. П. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си – адв. Й.Й. и адв. В. И. е възпроизвел текстово основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3-то ГПК. Поставил е въпросите –1/ „Следва ли съдът при спор относно точният смисъл на договор за аренда на земеделска земя да издирва действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъл който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността”, 2/ „ Длъжен ли е арендодателят да впише в Служба по вписванията прекратяването на договора за аренда, ако договора за аренда не е бил вписан в Службата по вписванията съгласно чл.3, ал.1 от ЗАЗ”. и 3 / „ Има ли право наемателят на земеделска земя да ожъне добива от земята засята от предходен арендатор, ако в момента на жътвата върху добива е вписан особен залог и пристъпване към изпълнението в ЦРОЗ от заложен кредитор, а наемодателят не е вписал развалянето на договора за аренда, съгласно чл.27, ал.2 от ЗАЗ. Има ли противопоставими права наемателят на земеделска земя, включително правото да ожъне добива засят от предходен арендатор, на правата на заложния кредитор вписал особен залог по чл.26 от ЗОЗ и пристъпване към изпълнение по чл.32 от ЗОЗ, ако договорът за наем е вписан преди договорът за особен залог, но арендодателя не е вписал прекратяването на договора за аренда на земеделска земя по чл.27, ал.2 от ЗАЗ”. Страната подробно е развила оплакването си за неправилност на изводите на състава, като е обобщила, че въззивният съд се е произнесъл „неправилно” по първият въпрос, не е възприел разбирането й за точния смисъл на уговорката за плащане в арендния договор, сключен от третото лице- помагач и лице неучастващо в правния спор, от което е изведено и противоречие с общо изброена практика на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД. Развити са и пространни оплаквания за неправилност на извода на съда, че същият договор е бил прекратен с получаване от страна на третото лице- помагач на нотариална покана на 11.02.2016г., така квалифицирани и от страната.По вторият въпрос е сочено противоречие с ТРОСГТК № 2 /15г., от което е възпроизведена част и направен извод за това, че било налице задължение за арендодателя да впише развалянето на договора за аренда и като не направил това не осигурил публичност на този факт. В заключение е отбелязано, че решението на ВАпС „ в частта му с която отрича правата на заложния кредитор е неправилно”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулираните от него въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са свързани единствено със защитната му теза, поради което и подробно развитите доводи, макар и формално да са обвързани с противоречие с практиката на ВКС са изведени от развитите оплаквания на касатора за неправилност на акта, така квалифицирани и разгледани и от него. С оглед предявеният иск-с правно основание чл.49 ЗЗД, в каквато връзка ищецът е твърдял, че събиране на реколтата от ответника съставлява противоправно деяние, то релевантният решаващ извод на състава е свързан с установяване на правата на ответника и приетото от него, че доколкото договорът за аренда, с който той се легитимира като арендатор на земеделската земя, в която е спорния посев, с вписан договор за аренда преди вписване на договора за особен залог – съобразно който, ищецът обосновава активната материалноправна легитимация по иска си, то не е налице и деликтно поведение от страна на служители при ответното дружество. Освен това, касаторът не е обосновавал и допълнителен критерий. В тази връзка следва да се отбележи, че страната не навежда доводи за наличие на противоречие с общо изброената от нея практика, тъй като по поставения първи въпрос липсва конкретно обосноваване на противоречие, а такова не може да бъде изведено от считаното от касатора за неправилно тълкуване на договорни клаузи. Доводът за неправилност на изводите на състава, нито обосновава релевантност на въпроса, нито обосновава извод за противоречие, тъй като е относим към оплакванията по чл.281 ГПК, а не на тези по чл.280 ГПК. По вторият и третият поставени въпроси, страната по същия начин разглежда мотивите на акта, с доводи за тяхната неправилност, така квалифицирани и обсъждани и от нея. Неправилно е интерпретирана и разбрана и цитираната задължителна практика – ТРОСГТК №2/15г., с която в мотивната част на т.1 е посочено, че невписването на арендния договор, не го прави недействителен, тъй като вписването не е елемент от фактически състав на този договор т.е. той има не конститутивен, а само оповестителен ефект. Разглеждани са правата на третото лице – помагач и съответно правата на ищеца, а не тези на ответника. В тази връзка страната не е отчела и това по предявения от нея иск, арендния договор на ответника е надлежно вписан преди учредяването на особения залог в полза на ищеца. В тази връзка, както бе посочено достатъчно е обосноваването на липса на деликтно поведение за да бъде отхвърлен предявения иск за непозволено увреждане.
Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание касаторът общо е заявил, че решението било очевидно неправилно тъй като с него съдът е отрекъл правото на ищеца като заложен кредитор, да се удовлетвори от заложното имущество. Този довод е без правно значение по отношение на предмета на спор, а именно – деликтно поведение на служители на ответника, ангажиращо неговата отговорност.
Следователно, с оглед така въведените с изложението доводи по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Варненски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №137 от 15.06.2018г. по т.д. №24/18г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: