О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София 30.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5578 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Н. А. чрез адв.Л. К. срещу решение № 251 от 16.05.13г.по в.гр.дело № 321/13г.на Апелативен съд – Пловдив,с което е потвърдено решение № 489 от 26.10.12г.по гр.дело № 145/11г.на Окръжен съд – Пазарджик.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата Н. Ил.В. и М. Ил.Л. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че след смъртта на Н. И. В.,починал на 4.07.64г.,наследниците му са извършили съдебна делба през 1975г./гр.дело № 218/75г.на РС – Велинград/,като в дял на ищцата Р. А. и нейната майка М. В. е даден първия етаж от жилищна сграда от 72 кв.м.,едно избено помещение,една таванска стая и 1/2 ид.ч.от дворно място с площ от 240 кв.м.,което съставлява по действащия регулационен план на [населено място] парцел ,отреден за имот пл.№ ,кв..Към момента на сключване на спогодбата първият етаж от жилищната сграда е представлявал магазинно помещение,което не е било годно за живеене.След смъртта на М. В.,починала на 6.02.1982г., по гр.дело № 611/07г.на РС-Велинград е извършена съдебна делба на притежаваните от нея имоти,в т.ч.и на процесния,който е бил поставен в общ дял на ответниците Н. В. и М. Л..В делбеното производство страните не са предявили претенции по сметките.От събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел,че през периода 1981г.-1989г.ищцата Р. А. е финансирала строителството на двуетажна пристройка към съществуващата жилищна сграда и основен ремонт на първия етаж на сградата за преустройството му от общ магазин в помещения за живеене.Направен е извод,че към периода на извършване на строително-монтажните работи ищцата не е упражнявала фактическа власт върху имота,който е бил съсобствен,и не е демонстрирала ясно и категорично намерението си да владее частите на останалите съсобственици и по този начин да ги придобие и да стане изключителен собственик на имота.Ето защо съдът е приел,че към момента на извършване на подобренията Р. А. е имала качеството на държател,като отношенията й с останалите съсобственици,в т.ч.и с ответниците,следва да се уредят по реда на чл.30 ал.3 ЗС.Останалите съсобственици,в т.ч.ответниците следвало да й заплатят съответната на съсобствеността им част от извършените разходи,но задължението им било погасено по давност при направено възражение от тях в тази насока.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос: държание ли е на имота по смисъла на чл.68 ал.2 ЗС или е владение по смисъла на чл.68 ал.1 ЗС в случая,когато съсобственик на имота,притежаващ повече от 1/2 ид.ч.от същия извършва в него подобрения в продължение на седем години със знанието,че имотът е негов и със съгласието на останалите съсобственици,след като се настанява в него и упражнява фактическа власт върху имота в продължение на двадесет години,без никой да му пречи или оспорва правата му на владение, не е обусловил въззивното решение.Това е така,защото такива факти въззивният съд не е приел за установени.Отговорът на този въпрос не би променил правните изводи,мотивирали въззивния съд да отхвърли претенцията.Както бе посочено по-горе,съдът е приел друга фактическа обстановка,а именно,че ищцата не е живяла в имота и не е отблъснала владението на останалите съсобственици за да придобие техните ид.части.Освен това този въпрос не е решаващ,тъй като водещият мотив на съда, за да отхвърли предявения иск, е изтеклата погасителна давност.По правни въпроси,които не са от значение за въззивното решение,касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Оспорването на доказателствените изводи на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допусната касация на въззивното решение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане наличието на хипотезата по т.1 от ал.1 на чл.280 ГПК.
С оглед изхода на производството на основание чл.78 ГПК в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 251 от 16.05.13г.,постановено по в.гр.дело № 321/13г.на Апелативен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Р. Н. А. да заплати на Н. И. В. и М. И. Л. сумата 600 лв /шестстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.