3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151
С., 04.02. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4680/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. Б. против въззивно решение № 83 от 14.01.2015г. по в. гр. дело № 3491/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4128 от 10.06.2014г. по гр. дело № 12243/2011г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, пред. първо и второ ЗЗД на Л. Б. Б. против Зина С. П. и М. М. П. за признаване за установено, че извършената покупко – продажба на масивна четириетажна сграда находяща се в [населено място], [улица], обективирана в нотариален акт № 177, том LXXXІІ, дело № 16513 от 30.06.1993г. на нотариус при Нотариална служба, Втори районен съд, [населено място] е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, поради невъзможен предмет и липса на съгласие.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпроса – когато от представените писмени доказателства за легитимацията на собствеността на продавачите описани в нотариалния акт са неотносими към продавания имот, прави ли това нищожен нотариалния акт поради липса на предмет; поддържа, че когато пълномощникът на продавачите не разполага с представителна власт за продажба на имота предмет на нотариалната продажба, липсва предоставянето на права за неговата продажба; когато има специални разпоредби относно продажбата на недвижими имоти на чуждестранни лица в страната, имат ли те приоритетно значение при сделки с такива имоти; при продажба на недвижим имот и вписване на акта, наличието на вписана по реда по отношение на същия имот искова молба с дата на вписване преди датата на вписване на нотариалния акт, противопоставима ли е разпоредителната сделка за покупко-продажба по отношение на вписаната искова молба и последващото съдебно решение за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба за окончателен. Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане на касационно обжалване, без да са развити съображения. Представена е и съдебна практика на ВКС, чрез която се обосновава приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците Зина С. П. и М. М. П. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси, между които има и твърдения, както и такива, които не кореспондират с установените по делото факти и в този смисъл не засят правните изводи на съда, направени при друга фактическа обстановка – относимо към последния въпрос (исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е била вписана, производството е проведено в периода 1996/97 год., а оспорената с иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД покупко-продажба е извършена на 30.06.1993г.), не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Изложението не съдържа съображения по приложение на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно приетото с т. 4 на ТР № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което посоченото основание за допускане на касационно обжалване не подлежи на обсъждане. Липсата на мотивираност по приложение на посочената хипотеза изключва селектирането на касационната жалба по критериите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От представената съдебна практика със задължителен характер е само съдебното решение постановени по гр. дело № 921/2009г., първо г. о., ВКС, с което е даден отговор на въпрос, дали според действащото законодателство язовирите са предвидени като възможен предмет на частна собственост и по – конкретно като предмет на собственост на ТКЗС или други ЮЛ, които са купили язовирите от ТКЗС. Въпросът е изведен от конкретното съдържание на делото, по което е зададен, респ. даденият отговор е обусловен от специфичното съдържание на правния спор, по който е възникнал. Този спор е различен от спора разрешен по настоящето дело, което изключва констатиране на противоречие. Такова противоречие не може да се установи и поради липсата на идентитет между въпросите, възможен само при сходна фактическа обстановка по двете дела, какъвто не е настоящия случай. Останалите съдебни решения са постановени в производство по чл. 288 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В този смисъл приетото с Тълкувателно решение № 2/28.09.2011г. по т. д. №2/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 83 от 14.01.2015г. по в. гр. дело № 3491/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ