4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
[населено място] ,04,03,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3205 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Събирателно дружество „ Б. и с-ие „, В. Т. Б. и Т. В. Б. против решение № 776 / 29.04.2013 год. по в.гр.д. № 554 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 524 / 21.12.2012 год. по гр.д.№ 1034 / 2012 год. на Районен съд – Карлово и вместо това е уважен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК от [фирма] иск , като е признато за установено по отношение на касаторите, че солидарно дължат на дружеството сумата от 10 659,06 лева , на основание запис на заповед от 04.08.2009 год. , ведно със законната лихва върху същата ,считано от подаване заявлението по чл. 417 т.9 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д .№ 106 /2012 год. на Районен съд – Карлово . Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неправилно приложение на преклузията на чл.131 ГПК по отношение фактически и правен довод на страната , от което е неправилно предпоставен обхвата на произнасянето му , респ. предопределен неблагоприятния за касаторите резултат по спора.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба като счита , че поначало не е формулиран ясен и точен, релевантен , с оглед решаващите изводи на въззивния съд , правен въпрос , но ако би бил конкретизиран непълно формулирания по приложението на чл.131 ГПК, същият не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК . Цитира практика в подкрепа на извода, че възражението за каузално правоотношение , в обезпечение вземане по което е издаден записа на заповед , съставлява възражение , спрямо което е приложима преклузията по чл. 131 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по основанията за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е приел, че като въведено след срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК , възражението на ответниците – касатори – че записът на заповед обезпечава вземане на ищеца по каузално правоотношение между страните – сключен договор за лизинг – и дължимата лизингова вноска, за която е съставен, е платена – е преклудирано, поради което не е обсъдил представените , също след срока за отговор , писмени доказателства за това . Коментирал е действителността на записа на заповед и липсата на доказателства по погасяване вземането по същия .
В изложението по чл.284 ГПК касаторите формулират въпрос , очевидно относим към приложението на чл.131 ГПК, в който смисъл и подлежи на конкретизация от настоящия състав : Преклудирано ли е възражението на ответника – издател на запис на заповед , за наличие на каузално правоотношение , във връзка с което е издаден записа на заповед, предявен като основание за вземането на кредитора – ищец, когато не е предявено с отговора на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК / не в хипотеза на заявени особени непредвидени обстоятелства по пропускането му / ? . Касаторите сочат, че в отговор на този въпрос въззивният съд е постановил решение , в противоречие със задължителна съдебна практика – реш.№ 358 / 18.06.2010 год. по гр.д.№ 1183/ 2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС , както и с формално се позовават на хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване .
Поставеният въпрос покрива характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – включен е в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващия извод на съда, за ограничаване произнасянето му до действителността на менителничния ефект и липсата на правопогасяващи или правоизключващи вземането по записа на заповед възражения на ответниците – длъжници . Не се явява обоснован, обаче, допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с цитираното реш.№ 358 / 18.06.2010 год. по гр.д.№ 1183/ 2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС . В същото е коментирано непреклудирането на „ фактически и правни доводи „ , което настоящият състав приема в смисъл на доводи по тълкуване значението на факт или приложението на норма , при иначе въведени в преклузивния за това срок твърдения за релевантни факти и направени в срок доказателствени искания за установяването им .С други думи – не се преклудират доводи, съобразяването на които не предпоставя необходимост от промяна в защитната позиция на ответната страна , нито събиране на нови доказателства или проверка на събраните . Именно в този смисъл съдът е посочил, че при представяне в срока по чл.131 ГПК на доказателства, без обосноваване довод за цененето им в конкретна насока / довод за относимостта им / , не се явява преклудирана за същата страна възможността допълнително да изложи такива съображения . „Фактически довод и правен довод „ съдът е приел , че съставляват съответно довода „ въз основа обстоятелствата по делото „ „ и довода „ по основанието на иска ”.
Възражението за каузално правоотношение , в обезпечение на което е издаден записа на заповед , няма характеристиката на фактически и правен довод по смисъла на преждецитираното решение . Само по себе си въвеждането на каузалното правоотношение,за да би имала страната правен интерес от това , винаги се съпътства или с правопогасяващо възражение – за изпълнение на вземането по каузалното правоотношение , погасяване по давност или правоизключващо такова – напр. с оглед ненастъпила изискуемост съгласно каузалното правоотношение или недължимост предвид съдбата на същото / развален договор / ,недействителност на каузалното правоотношение и пр. . Във всички случаи, обаче, това твърдение предпоставя ангажиране на доказателства в установяване основателността му, респ. организиране защитата на ответната страна, разумно ограничаване на възможността за предприемането на което във времето цели преклузията на чл.131 ГПК .Видно от цитираната и представена от ответната страна съдебна практика , въвеждането на каузалното правоотношение в идентични на настоящата хипотези, е съобразявано като възражение , спрямо което е приложима преклузията на чл. 131 ГПК / така реш. от 03.07.2012 год. по т.д.№ 564 от 2011 г. на ІІ т.о. ВКС , опр.№ 506 от 03.07.2012 год. по т.д.№ 865/ 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС,опр. № 665 от 04.09.2012 год. по т.д.№ 859 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС /.Действително ответниците са въвели същото във възражението си по чл.414 ГПК и с оглед актуалната съдебна практика съдът в производството по чл.422 ал.1 ГПК е бил длъжен да го съобрази , като навременно въведено възражение по основателността на иска . Доказателствата по установяването му, обаче, също са представени сред срока по чл. 131 ГПК. Процесуалноправен въпрос по изпълнение задължението на съда по чл. 146 ал.2 ГПК , в съответствие с редовно въведената,макар чрез възражението по чл.414 ГПК, обезпечителна функция на записа на заповед , не е поставен , вкл. като касационен довод по правилността на въззивното решение , на основанията по чл. 281 т.3 ГПК .
Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не покрива изискването за обосноваване на допълнителен селективен критерий в тази хипотеза . Чл.133 ГПК, доколкото изменението на нормата е посочено като основание за исканото тълкуване приложението на чл.131 ГПК , е неприложим в случая, тъй като не се твърдят особени непредвидени обстоятелства за пропускане срока. Както се посочи по-горе, наличието на еднозначна , непротиворечива практика по възприемане характеристиката на това възражение в процеса , като възражение , дължимо в преклузивния срок по чл.131 ГПК, изключва предпоставките за произнасяне по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 776 / 29.04.2013 год. по в.гр.д. № 554 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :