О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 09.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3722 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТП Д. М., представлявано от директора С. Т., чрез юрисконсулт А. К., против решение № 68 от 1 юни 2016 г., постановено по в.гр.д. № 73/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Кърджали, с което е отменено решение № 29 от 11 март 2016 г., постановено по гр.д. № 6/2016 г. по описа на районния съд в гр. Момчилград в частта му за отхвърляне на иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата над 2359,50 лева до 4290 лева и вместо него касаторът е осъден да заплати на Е. А. Ф. от [населено място] допълнително сумата от 1930,50 лева обезщетение за оставането му без работа за периода 26.02.-20.05.2016 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и е потвърдено първоинстанционното решение в частите му, с които е обявена за недействителна клауза от допълнително споразумение от 26.05.2015 г. към трудовия договор между страните за въвеждане на срок за изпитване в размер на шест месеца в полза на работодателя на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 2 КТ, признато е за незаконно и е отменено уволнението на Ф. от длъжността „счетоводител оперативен”, той е възстановен на заеманата преди уволнението работа, и касаторът е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа за периода 20.11.2015 г. – 26.02.2016 г. в размер на 2359,50 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на касатора са присъдени разноски и такси.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на въззивния съд по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че съдът не е взел предвид, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана, с посочен законов текст, както и че договорът със срок за изпитване се сключва с цел да се провери годността на служителя да изпълнява възложената му работа и преценката на работодателя за годността на служителя да изпълнява възложената му работа не подлежи на съдебен контрол. Подчертава се като несъобразена и възможността срок за изпитване да се уговори при сключването на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. В разглеждания случай се твърди трудовият договор да е сключен като срочен. Според касатора, необсъдено останало обстоятелството, че длъжността „касиер-счетоводител”, която се заемала от ищеца преди прекратяване на трудовия договор за длъжността „счетоводител оперативен”, макар и подобна, е заемана от ищеца в различни периоди от време, поради което уговореният срок за изпитване не бил в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи допълнителното такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Е. А. Ф. от [населено място], представляван от адв. М. Ч., в отговор на касационната жалба излага съображенията си за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество сочи доводи и за неоснователността й.
При безспорно установяване по делото, че в предходни периоди ищецът е заемал при касатора длъжността „касиер-счетоводител”, с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, съдът е извършил съпоставка на длъжностните задължения по тази длъжност с длъжността, заемана от ищеца преди процесното уволнение. Прието е, че трудовите функции са сходни, поради което по отношение на уговорката за срок за изпитване е била налице забраната по чл. 70, ал. 5 КТ – годността на работника за изпълняване на работата вече е била проверена. В случаите, когато първоначално изпълняваната от работника работа включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която в последствие е преназначен, не е налице нова длъжност, за изпълнението на работата за която да бъде изпитан, тъй като липсва съществено изменение на трудовите задължения. Не е отречена възможността уговорка за срок за изпитване да бъде постигната както по договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Присъдено е обезщетение за оставане на ищеца без работа за период след устните състезания пред първата инстанция.
К. съд в настоящия си състав приема, че поставеният от касатора въпрос в кои случаи е недействителна клаузата „срок за изпитване” и важи ли забраната по чл. 70, ал. 5 КТ, когато две длъжности с различно наименование са заемани от работника в различен период от време, не обосновава допускането на касационното обжалване, тъй като разрешението на въззивния съд е сторено в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК.
От еднопосочната практика на ВКС, основана на разбирането, че смисълът на клаузата за изпитване е да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция, съответно последният да провери дали работата е подходяща за него, както и на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, че свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена (сравни например решение № 261 по гр.д. № 1477/2014 г., ІV г.о. и решение № 160 по гр.д. № 4811/2014 г., ІV г.о.), е ясно, че сключването на повече от един договор със срок за изпитване за една и съща работа е недопустимо. ВКС подчертава (така в решение № 261 по гр.д. № 1477/2014 г., ІV г.о. и аргументите в решение № 118 по гр.д. № 6968/2014 г., ІІІ г.о.), че ограничението на чл. 70, ал. 5 КТ е неприложимо в случаите, когато трудовата функция за длъжността по предходния трудов договор и по настоящия е променена. А във вече цитираното решение № 261 по гр. дело № 1477/2014 г., ІV г.о., касационният съд изрично разрешава и поставения по-горе въпрос: ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена. Накрая, неотстъпно се приема в съдебната практика, че при преценка за идентичност на трудовите задължения се изхожда от естеството на работа, от свойствените задължения за длъжността – има ли съществена разлика в трудовите функции, и същевременно едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции, в зависимост от спецификата на съответната длъжност, от предмета на дейност, и от организацията на предприятието (така в решение № 160 по гр.д. № 4811/2014 г., ІV г.о.). В разглеждания случай, след необходимата преценка на трудовите функции по две от длъжностите, заемани от ищеца, за всяка от които е налице уговорка за срок за изпитване в полза на работодателя, съдът е заключил, че трудовите функции за длъжностите „счетоводител оперативен” и „касиер-счетоводител” са сходни в същественото си съдържание. Ето защо, след като даденото от въззивния съд тълкуване е съответно на практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя изцяло, не се разкрива основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Доколкото тази практика е създадена с цел уеднаквяване на съществувалата до постановяването й противоречива такава на съдилищата, не се обосновава и основанието по т. 2, а не се обосновават и причини за нейното изменение или изоставяне, въпросът не може да бъде поставен за тълкуване от ВКС и в контекста на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на заплатените от него 600 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 68 от 1 юни 2016 г., постановено по в.гр.д. № 73/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Кърджали.
ОСЪЖДА Т. п. Д. г. с. М., ЕИК , да заплати на Е. А. Ф., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: