О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр. София, 10.02. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1322 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 28.04.2011 г. по въззивно гр. дело № 15055/2010 г. на Софийския градски съд, с което, като е потвърдено решение № І-24-86/02.08.2010 г. по гр. дело № 16492/2009 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу Г. Б. Г., искове с правно основание чл.124, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че последният му дължи сумата 8 124.05 лв. – непогасено задължение за ползвана топлинна енергия през периода месец декември 2004 г. – месец април 2008 г. за топлоснабден имот на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] аб. № 334515, както и сумата 2 109.57 лв. – лихва (обезщетение) за забава за периода 01.02.2005 г. – 29.10.2008 г.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът Г. Б. Г. не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, не е формулиран правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, касаторът е посочил, че първоинстанционният и въззивният съд “са приложили неправилно тълкуване” на разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, като е възпроизведен и текста на последната.
Предвид задължителните указания по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това изложение на касатора не представлява изложение на общо основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поддържаното в случая представлява касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. от ГПК – за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон. Самият жалбоподател сочи в изложението си, че в правната теория неправилното тълкуване се определя като пълно неприлагане на правната норма в нейния истински смисъл, т.е. като нарушение на закона. Това касационно основание, обаче не е и не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. То би подлежало на разглеждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от същото тълкувателно решение и мотивите към нея, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен, и е недопустимо да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, в случая – по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 28.04.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 15055/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.