О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 151
София, 26.02. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 20/2009 година.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. Г. И. срещу решение № 1* от 06.10.2008 г. по гр. д. № 379/2008 г. на окръжен съд Враца, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 2248/2007 г. на РС Враца в частта, с която е отхвърлен иска за делба на втория етаж от двуетажна жилищна сграда застроен на площ от 100 кв. м., както и съответстващите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и иска за делба на гараж построен в имот с идентификационен № 1* в кв. 219а по плана на гр. В. и е постановено друго по съществото на спора, с което е допуснато да се извърши делба между касатора и ищцата по иска на Н. Д. на тези обекти при права по ? и д. ч. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която е допуснато да се извърши делба между същите страни на следните недвижими имоти: ? ид. ч. от имот с идентификационен № 1* в кв. 219а по плана на гр. В. и на УПИХІ-224 в кв. 38 по плана на с. К. община К. с площ от 590 кв. м. и построената в него паянтова жилищна сграда, стопански постройки и други подобрения.
Недоволен от решението в частта, с която искът за делба е уважен от въззивния съд и по отношение на втория жилищен етаж и построения в имота в гр. В. гараж е останал ответникът по иска В. И. и иска отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска за делба на този имот по съображения, че ищцата не е установила праводателят им Г. Д. И. да е бил собственик на тези имоти.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
За да се произнесе по нея съдът взе предвид следното:
В изложението към касационната жалба е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, без същото да е мотивирано.
За да уважи иска и по отношение на този имот съдът е приел за установено от фактическа страна, че в полза на наследодателя Г през 1962 г. е било отстъпено право на строеж върху 100/254 ид. ч. от дворното място, съставлявало парцел **** в кв. 219-А по плана гр. В.. През 1975 г. Георги И. и сестра му И. И. и съпругът й са закупили чрез ГНС Враца по реда на ЗСГ същия имот при права 1/2 ид. ч. за Г. И. и ? ид. ч. за сестра му и съпругът й. ( н. а. № 1* т. ІV, н. д. 1578/1975 г.). Между страните не е имало спор за това, че праводателят им е реализирал отстъпеното право на строеж и заедно със сестра му са построили двуетажна жилищна сграда, като Г. И. е установил владение на втория етаж. Няма данни съсобствениците на имота да са си учредили взаимно право на строеж за конкретен обект от жилищната сграда, но след построяването и са установили трайно ползване върху реални обекти от нея – жилищни етажи, които са декларирали в общината и за които са заплащали данък сгради. Касаторът в първоинстанционното производство е направил изявление, че признава иска и че имотите, на които се иска делба, са съсобствени между страните на основание наследствено правоприемство. Във въззивната инстанция е поддържал, че гаражът е построил той със свои средства през 1980 г. без за това да му е било отстъпено право на строеж и да са издавани строителни книжа. Не се позовава на придобивен способ.
Въззивният съд е приел, че исковете за делба на втория жилищен етаж и построения в имота в гр. В. гараж са основателни, тъй като са декларирани от наследодателя, водят се по данъчната му партида, той ги е ползвал от момента на създаването им до откриване на наследството и за това между страните не е имало спор.
В касационната жалба касаторът не е посочил кой е същественият материалноправен или процесуален въпрос разрешен от съда, който е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. От мотивите на изложението се извежда довод, че липсва произнасяне по основанието за придобиване правото на собственост върху обектите допуснати до делба от въззивния съд.
При разглеждане на иска за делба в първата фаза съдът следва да установи между кои страни, за кои имоти и при какви права следва да се допусне делбата. За да установят дали се легитимират като собственици на имотите при направено позоваване на наследствено правоприемство, страните е достатъчно да представят удостоверение за наследниците, удостоверение или други доказателства за наследствените имоти – чл. 278, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК (отм.). Такива са представени и не са оспорени от касатора.
По поставените материалноправни въпроси въззивния съд се е произнесъл при правилно прилагане на закона. Те не носят специфика, от което да се направи извод, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, поради което не е налице релевираното за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 06.10.2008 г. по гр. д. № 379/2008 г. на окръжен съд Враца срещу решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: