О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр. София, 15.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 591 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „С”, гр. С. чрез процесуален представител адв. С срещу решение № 87 от 02.07.2008г. по т. дело № 134/2008г. на Апелативен съд Бургас. С обжалвания съдебен акт е отменено изцяло решение № 344 от 09.04.2008г. по т. дело № 349/2007г. и са отхвърлени изцяло исковете, предявени от Държавно предприятие „С”, гр. С. посочено Д. „В”/ против „Я” А. , к. к. Слънчев бряг, хотел Я. за заплащане на сумата 45 004,98 лв., представляваща стойността на извършени, но незаплатени СМР и за сумата 10 000 лв. – неустойка за забавено плащане по чл. 9.3. от договора за строителство от 04.12.2004г. съгласно протокол обр. 19 от 10.06.2005г., както и законната лихва, считано от 25.07.2007г. до окончателното й изплащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски в размер 1 340 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 от ГПК. Касаторът излага доводи, че произнасянето на Апелативен съд Бургас относно приложението на чл. 82 от ЗЗД, довело до уважаване изцяло направеното от „Я” А. възражение за прихващане, без да са налице кумулативно предвидените в цитираната разпоредба предпоставки за заплащане на обезщетение за некачествено извършени СМР, е произнасяне по съществен материален спор, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „Я” А. , к. к. Слънчев бряг оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като не е налице противоречие с практиката на ВКС, нито е налице хипотезата на противоречиво решаване на делата от съдилищата и няма основание да се приеме, че точно решаването на казуса по настоящото дело е от определящо значение за развитието на правото. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че стойността на неизплатените от ответника по иска – възложител на ищеца – изпълнител извършени СМР и актувани с протокол обр. 19 от 10.06.2005г., е 45 004,06 лв. с ДДС, а неустойката за забавено плащане е в размер 450,04 лв. За да отхвърли предявените искове, решаващият съдебен състав е уважил направеното от ответника по иска „Я” А. възражение за прихващане на неустойка за забавено изпълнение на СМР и обезщетение за пропуснати ползи в резултат на лошо изпълнение на възложените СМР. Констатирано е, че процесните СМР са извършени със забава, поради което се дължи неустойка от страна на изпълнителя съгласно чл. 9.1 от договора за строителство от 04.12.2004г. в размер 4 775,03 лв. Във връзка с възражението за прихващане на обезщетение, представляващо пропуснати ползи в резултат на лошо изпълнение на възложените СМР, са изложени съображения за наличие на предпоставките на чл. 82 от ЗЗД– по вина на изпълнителя е допуснато изместване на осите по коти, в резултат на което изместване площта на секция „Е” е намалена с 24 кв. м., а на секция „Ж” със 7,50 кв. м. или общото намаление е с 31,50 кв. м.; изпълнителят е могъл да предвиди, че намаляването на площите би довело до намаляване на патримониума на възложителя и в резултат на това до имуществени вреди, изразяващи се в реално пропуснати ползи. Въззивният съд е приел, че размерът на обезщетението за пропуснати ползи поради лошо изпълнение на строителството е 67 567,40 лв. и след направеното съдебно прихващане на претендираните суми е стигнал до извода, че предявените искове трябва да бъдат отхвърлени.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Според касатора същественият материалноправен въпрос по делото се отнася до предпоставките за заплащане на обезщетение за некачествено извършени СМР, предвидени в чл. 82 от ЗЗД.
По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Постановявайки обжалвания съдебен акт, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Съобразявайки се със закона и в съответствие с практиката на ВКС на РБ, въззивният съд е приел, че за да бъде уважено възражението за прихващане на обезщетението, представляващо пропуснати ползи в резултат на лошо изпълнение на възложените СМР, е необходимо установяването на следните предпоставки: виновно неизпълнение от страна на длъжника на поети със сключения договор задължения, съконтрахентите да са могли да предвидят, че от това неизпълнение могат да последват за кредитора имуществени вреди, изразяващи се в реално пропуснати ползи, както и да съществува причинна връзка между неизпълнението и възможността да бъде увеличено имуществено патримониумът на кредитора. Решаващият съдебен състав е обсъдил събраните по делото доказателства, изследвал е наличието на визираните в чл. 82 от ЗЗД предпоставки и въз основа на това е постановил решението си.
Бланкетното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил противоречива съдебна практика по приложението на чл. 82 от ЗЗД и във връзка с исковете за заплащане на обезщетение за лошо изпълнение на възложени СМР.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Изводите на въззивната инстанция са съответни на смисъла и съдържанието на чл. 82 от ЗЗД. Приложимата правна норма не поражда затруднения при тълкуването й с оглед установяване на точното й съдържание.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 02.07.2008г. по т. дело № 134/2008г. на Апелативен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.