О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 02.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 11.02. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №891/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „Б” О. гр. Р. с вх. №4240/29.05.2009 год. на Софийския апелативен съд срещу решение №347 от 21.04.2009 год. по гр.д. №9/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е оставено в сила решение от 08.10.2008 год. по т.д. №1893/2007 год. на Софийски градски съд, ТО,VІ-2 състав, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.409, ТЗ, отм., предявен от касатора против ЗПАД”Д” АД гр. С.. Касаторът- ищец в качеството си на правоприемник на прехвърлените от ЕТ”Р” с продажбата на търговското му предприятие права, задължения и фактически отношения, е предявил против застрахователя на едноличния търговец по задължителната застраховка Гражданска отговорност /ГО/ иск за застрахователно обезщетение в размер на сумата, с която е удовлетворил увредените от настъпилото ПТП лица: Николина Д. и Д. Д. , виновно причинено от работник на ЕТ „Р”. Софийският градски съд е отхвърлил иска като недоказан по размер. Приел е, че изплатеното от ищеца, присъдено по предявените от пострадалите граждански искове в наказателното производство на основание чл.49 ЗЗД солидарно от него и деликвента обезщетение в полза на увредените лица, не е противопоставимо на застрахователя, а така също и поради погасяването му по давност. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е споделил изводите на пъроинстанционният съд, че предявеният иск с правно основание чл.409 ТЗ, отм. е погасен по давност, като се е позовал на т.14 от ППл.7-77 ВС на РБ и чл.392, ТЗ, отм., аналогичен на чл.337 ЗЗД,отм., съобразно които всички вземания срещу застрахователя, произтичащи от застраховка ГО, се погасяват с предвидената в закона давност, която започва да тече от датата на застрахователното събитие- в случая от датата на настъпилото ПТП-24.08.2001 год. Независимо, че правоимащите са обезщетени от застрахования на 20.07.2007 год.-извършено плащане от касатора -ищец по изп.д. №300/2007 год. на ЧСИ Д. Д. , гр. Р., предявеният от касатора на 08.11.2007 год. иск с правно основание чл.409 ТЗ, отм. е погасен по давност, поради изтичане на петгодишния срок от датата на увреждането.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с нормата на чл.409 и чл.392 ТЗ, отм.. Подържа, че съдебната практика не е дала тълкуване на понятието ”застрахователно събитие” при имуществената застраховка „ГО”.потребеното в чл.391 ТЗ, отм. при тази застраховка понятие ”застрахователно събитие” не следва да се припокрива с понятието „непозволеното увреждане”, защото за настъпване на застрахователното събитие при застраховката ”ГО” е необходимо и увреденото лице да насочи претенцията си спрямо застрахования”. Навежда и довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото въззивният съд не е обсъдил доказателствените му искания, не се произнесъл по възражението му за различията между понятията „застрахователно събитие” и „непозволено увреждане” при имуществената застраховка „ГО”.
Подържа основанията за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Сочи общия правен въпрос от значение за изхода на делото, а именно, че „фактът на произшествието при застраховка „ГО” не се покрива с понятието ”застрахователно събитие”, а за настъпването му е необходимо и предявяване на претенция на увредения спрямо застрахования. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с т.9 на ППл.7-77, съобразно която обект на застраховка ГО е имуществото на застрахования срещу искове и принудително изпълнение, което трети лица могат да насочат срещу него за реализиране на своите вземания и права. Касаторът подържа и допълнителното основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, защото разрешаването на общия правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С решение №144 от 26.01.2010 год. по т.д. №532/2008 год. на ВКС, ІІ Т. О. е разрешен въпросът за началния момент на вземането на застрахования деликвент срещу застрахователя по застраховка „ГО”. Възприето е становището, че в нормата на чл.392 ТЗ, отм. законодатълят свързва началото на давностния срок не с настъпване на изискуемостта на вземането, а с настъпване на застрахователното събитие. Оттогава започва да тече давностният срок, с който се погасява вземането на застрахования деликвент срещу застрахователя. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което формира задължителна съдебна практика, а изразеното в него становище се застъпва от настоящия състав на І Т. О. , поради което противоречивата съдебна практика е преодоляна и липсва основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №347 от 21.04.2009 год. по гр.д. №9/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: