О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1510
София, 04.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1550/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Н. от гр. В. чрез адв. Б от АК В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 11.VІІІ.2009 г. по в.гр.д. № 1300/2009 г. Поддържат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Като основание за допускане на касационно обжалване може да се изведе от жалбата и изложението към нея несъответствието между твърдяните от ищеца факти и правното основание на претенцията, разгледана от съда като такава по чл 233 ал.1 от ЗЗД, вместо като иск за предаване владението на имота на неговия собственик. Поддържа се, че не е установено наличието на наемно правоотношение между страните, тъй като договора за наем бил сключен от жалбоподателя с лице, различно от ищеца по делото. Приложени са и решения на СГС и ВКС за наличие на противоречива на постановеното решение съдебна практика.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от Управителя на “В” ООД, в който се поддържа, че оплакванията в жалбата са неоснователни по изложени подробни съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
“В” ООД чрез управителя си В. В. е предявило иск срещу Н. Х. Н. иск с правно основание чл. 233 ал.1 изр.1 от ЗЗД да бъде освободен заемания от ответника ведомствен апартамент в гр. В., ж.к. Победа бл. 12 вх. Б, ет.3 ап. 34, тъй като трудовия договор между него и ищцовото дружество е прекратен. Спорът е разгледан по реда на глава 25 на ГПК – бързо производство съгласно разпоредбата на чл. 310 т.2 от ГПК. С решението на Варненския районен съд, 8 състав от 28.ІV.2009 г. по гр.д. № 8460/2008 г. искът е уважен, като Н. Н. е осъден да предаде на ищцовото дружество държането върху процесния апартамент на основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД. Със заповед № 240/22.V.2007 г. на основание чл. 71 ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя Н. , считано от 28.V.2007 г. В настанителната заповед № 151/35 от 30.VІІ.1987 г. изрично е посочено, че настаняването в жилището е временно с конкретно определен срок – докато настаненият е на работа в предприятието, а членовете на семейството му нямат самостоятелни права. Видно от декларацията от 6 август 1987 г. жалбоподателят Н. е заявил , че приема условията на настанителната заповед. При така изяснените факти по делото, след прекратяване на трудовото правоотношение, както и получаване на нотариалната покана за прекратяване на договора за наем на ведомствено жилище, връчена в новата месторабота на жалбоподателя на длъжностно лице Р. Р. К. , поела задължение да я предаде на адресата на 7.VІІІ.2008 г. жалбоподателят се намира без основание в имота и правилно е осъден да го освободи.
Доводите в жалбата, че ищцовото дружество е претендирало предаване на владението, а съдът е постановил предаване държането на апартамента, т.е. произнесъл се е по друг, а не по предявения иск, са неоснователни. С оглед цялостното съдържание на исковата молба, в която изрично се изтъква наличието на наемно правоотношение на ведомствено на ищеца жилище, прекратяване на трудовия договор и поради това прекратяване на наемните отношения, правилно е довело до квалифициране на иска като такъв по чл. 233 ал.1 от ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл. 314 ал.3 от ГПК по искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота, поради което правилно не са събирани доказателства за собствеността на жилището. С оглед релевираните в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията, употребения в петитума термин предаване владението е неточен според правната теория, но няма основания, които да са в подкрепа на доводите на касатора, че иска е по чл. 108 от ЗС.
Представените решения на ВС на РБ, СГС и ВКС не установяват противоречиво разрешавани от настоящия спорове. Не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК. Доводите във връзка с определение № 207/11.ІІІ.2009 г. на ВКС на РБ по гр.д. № 42/2009 г., което според жалбоподателят сочи на обвързваща съдебна практика, са неоснователни, тъй като от съдържанието на съдебния акт е видно, че се касае за отношения между бивши съпрузи по повод ползване на ведомственото жилище, докато настоящия случай не е такъв. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед на това, искането за спиране на изпълнението по молба вх. № 8982/15. Х.2009 г. на ВКС на РБ е неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 10.VІІІ.2009 г. постановено по в.гр.д. № 1300/2009 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Х. Н. от гр. В., ж.к. Победа бл. 12, вх. Б, ет.3 ап. 34 за спиране на изпълнението на въззивното решение на основание чл. 282 ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: