О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1516
София, 11.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. М. Р. от гр. С., чрез повереника му адв. Г от АК-София, против решение № 109 от 28.04.2009 г., постановено по гр.д. № 814 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, В. отделение, ІV-Д състав, в частта с която е оставено в сила решението от 22.12.2006 г. постановено по гр.д. № 2234/2005 г. на Софийския районен съд, с която е отхвърлен предявеният от В. М. Р., против Г. А. П. от гр. С., иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. “б” ЗН, за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 08.09.1995 г., извършено от наследодателя С, б.ж. на гр. С., в полза на ответницата П. С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 43, ал. 1, б. “б” ЗН за унищожаване на същото завещание като извършено при заплашване, както е и обезсилено първоинстанционното решение от 19.12.2008 г., с което е отхвърлена молбата за произнасяне по иск с правно основание чл. 44, вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност, като делото в обезсилената му част е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1 ГПК, без да конкретизира, на коя от посочените в тази разпоредба три хипотези обосновава искането си. Същият твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. “б”, пр. 2 ЗН, като не е извел конкретен такъв въпрос, който да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, по който да има противоречива съдебна практика, или същият да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В подкрепа на твърденията си, касаторът посочва и представя решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д. № 2219/2003 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 367 от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2965/2004 г. на ІV г.о. на ВКС, П. № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на ВС и П. № 1 от 10.11.1985 г. на Пленума на ВС.
Ответницата по касационната жалба, Г. А. П., чрез повереника си адв. А от АК-София, в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба, но не изразява становище за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай не е конкетизирано основание за допускане до касация на въззивното решение, но може да се изведе такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, доколкото е представена такава.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – П. на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая са представени две решения на ВКС, които не обуславят трайна съдебна практика, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и две П. на Пленума на ВС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателят не е извел правен въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, значим за изхода на спора, като общо е посочил, че въззивния съд се е произнесъл в нарушение на закона по иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. “б” ЗН. От друга страна представената от него съдебна практика касае процесуалноправен въпрос, а именно съдебната преценка на доказателствата по делото, която следва да се извърши по реда на чл. 188 ГПК /отм./, както и относно правомощията на втората/въззивната/ инстанция. Евентуалното нарушение на правилата на тази разпоредба е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят не е конкретизирал и не е доказал наличието на противоречие в съдебната практика по конкретен правен въпрос, значим за изхода на спора между обжалваното решение и практиката на ВКС, поради което настоящата инстанция не може да извърши проверка, кой извод на съда е в противоречие с тази практика.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, бланкетно посочено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата какъвто не е настоящия случай. Следва да се отбележи, че по приложението на чл. 42, ал. 1, б.”б” ЗН е налице постоянна и безпротиворечива съдебна практика, поради което не се налага друго тълкуване на тази правна норма.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 28.04.2009 г., постановено по гр.д. № 814 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV “Д” отделение, по касационна жалба с вх. № 2* от 20.05.2009 г. на В. М. Р. от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: