О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1517
София, 11.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Н. с. база” ЕАД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор Д, чрез процесуалния представител юрисконсулт А. К. М. , против решението от 06.01.2009 г., постановено по в.гр.д. № 744/2008 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV “Б” състав, с което е оставено в сила решението от 17.09.2007 г. на Софийския районен съд, 45 състав, постановено по гр.д. № 17548/2006 г., с което са отхвърлени предявените от “Н. с. база” ЕАД, срещу Т. П. Т. от гр. Б., Софийска област, обективно съединени искове с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове, съдът се е произнесъл по правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като са представени съдебни решения, а именно решение от 13.10.2006 г. по гр.д. № 3* от 2006 г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 47 състав, решение от 29.06.2005 г. по т.д. № 834 от 2003 г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, І състав и решение от 24.02.2006 г. по гр.д. № 2* от 2005 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, за които липсват данни, че са влезли в законна сила. Жалбоподателят е конкретизирал процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, а именно имат ли доказателствена стойност изходящи от страната едностранно съставени фактури.
Ответникът по касационната жалба Т. П. Т., чрез повереника си адв. А от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и изразява становище за недопускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени парични искове с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация са посочени хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е държал процесното помещение през периода, за който се търси плащане на наем и консумативи по силата на сключен между страните наемен договор при условията на чл. 236 ЗЗД.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и са представени посочените по-горе съдебни решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос относно доказателствената стойност на представените от него по делото едностранно издадени фактури, по който да се е произнесъл въззивния съд, не е от значение за изхода на спора. Спорното е, след изтичане на срока на договора за наем на 31.12.2003 г., ответникът продължил ли е да ползва наеманото помещение. Процесните фактури установяват по вид и размер претенция на издателя им, но не и основателността на тези претенции. Представените съдебни решения обсъждат едностранно издадени фактури, но същите са подкрепени с други доказателства, като фискални бонове, дневници за продажби по ДДС, други платежни документи като касови фишове. С други думи, сами по себе си фактурите не доказват основанието за твърдяната претенция. В този смисъл е и изводът на въззивния съд и той не противоречи на представените от едностранно издадени касатора съдебни решения. Както правилно е посочил въззивния съд, ищецът-касатор е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е ползвал наеманото помещение през претендирания период, от което да произтича основателността на ищцовите претенции.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай. В случая такъв основополагащ правен въпрос не е формулиран от касатора.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради недоказани фактически твърдения, въз основа на които е приложен материалния закон са основания за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Представените от касатора съдебни решения се отнасят до конкретни казуси, разрешени при конкретна фактическа обстановка, въз основа на конкретно събрани доказателства, което не обосновава необходимостта от тълкуване разпоредбите на чл. 232, ал. 2, чл. 236 и чл. 92 ЗЗД.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06.01.2009 г., постановено по в.гр.д. № 744/2008 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV “Б” състав по касационна жалба с вх. № 4439/18.05.2009 г. на “Н. с. база” ЕАД гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: