3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1517
гр. София, 01.12. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 531 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Т. срещу решение № 43/03.02.2011 г. по въззивно гр. дело № 1107/2010 г. на Плевенския окръжен съд. С него, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 1793/18.10.2010 г. по гр. дело № 5000/2010 г. на Плевенския районен съд, като краен резултат са отхвърлени изцяло, предявените от жалбоподателя срещу ТПК “З.”, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответната ТПК “З.” в отговора на касационната жалба поддържа становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване; претендира и присъждане на направените разноски по делото.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, на първо място се сочи, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, като в тази връзка се сочат и са представени (в преписи) решение № 1291/01.02.1995 г. по гр. дело № 1010/1994 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд. и решение № 69/31.01.2001 г. по гр. дело № 1092/2000 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд. Тъй като тези две решения на ВКС са постановени по реда на отменения ГПК, така соченото от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване следва да се квалифицира, не по т. 1, а по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). По отношение на това допълнително основание обаче, изложението касатора не съдържа ясна и точна формулировка на конкретен правен въпрос по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, по който въпрос да се е произнесъл въззивният съд, – съгласно изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК, и който да е разрешен от него в противоречие спрямо разрешенията, дадени с посочените и представен от касатора две съдебни решения. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените в тази връзка допълнителни основания за това.
В края на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя е налице сравнително ясна и точна формулировка на следния материалноправен въпрос: “кое основание следва да се приеме за водещо при изписване на различни основания за прекратяване на трудовия договор – едното с цифри, а другото – словом”. По такъв правен въпрос въззивният съд се е произнесъл, като е приел, че при противоречие между “цифровото обозначение” (в случая – “чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ”) и словесното изписване (в случая – “съкращение в щата”) в заповедта за уволнение, като действително основание за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се възприеме словесно изписаното основание. Това разрешение на въпроса е обусловило правните изводи на въззивния съд по делото, поради което този материалноправен въпрос представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Според касатора, с обжалваното въззивно решение по този въпрос се създавала противоречива съдебна практика, тъй като в конкретния казус Плевенският окръжен съд и Плевенският районен съд са възприели различни становища по него, респ. – относно законосъобразността на процесната заповед за уволнение. Съгласно т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение, постановено по същия правен въпрос. Поради това, не е налице противоречива практика на съдилищата, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила.
От горното следва, че в случая не са налице основания и не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, касаторът-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството пред настоящата съдебна инстанция, а именно – сумата 1 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43/03.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 1107/2010 г. на Плевенския окръжен съд;
ОСЪЖДА И. С. Т. да заплати на ТПК “З.” сумата 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.