О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София 01.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 912 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез процесуалния представител адв.М. О. срещу решение № 110 от 10.05.12г.по в.гр.дело № 121/12/11г.на Окръжен съд – Стара Загора,с което е потвърдено решение № 867 от 15.09.10г.по гр.дело № 2489/10г.на Районен съд – Стара Загора.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от Д. М. М..
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложено е решение № 551 от 15.07.10г.на ВКС по гр.дело № 64/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба Д. М. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 103 от 5.03.10г.,с която ищецът Д. М.,на длъжност”инспектор ЗБУТ”, е дисциплинарно уволнен на основание чл.188 ал.3 КТ вр.чл.190 ал.1 т.1 и т.7 КТ,чл.187 т.1,т.2,т.5 и т.9 КТ и чл.6 от Правилника за вътрешния труд ред,считано от 6.03.10г.,е незаконосъобразна. Направен е извод,че от събраните по делото доказателства не се установява извършването на сочените в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Поставеният от касатора въпрос относно възможността на работодателя да докаже извършването на нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.2 КТ със свидетелски показания не е разрешен в противоречие с приложеното решение № 1551 от 15.07.10г.по гр.дело № 64/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че употребата на алкохол и степента на повлияване могат да се доказват в гражданския процес с всички доказателствени средства,в т.ч.и свидетелски показания.В разглеждания случай въззивният съд е допуснал събиране на гласни доказателства,но при обсъждане на свидетелските показания е счел,че те не установяват по несъмнен начин обстоятелството,че на посочената в уволнителната заповед дата – 3.02.10г.ищецът е пушил марихуана на работното си място.Преценката на доказателствата,в т.ч.и на свидетелските показания,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,може да доведе до опорочаване на фактическите му изводи,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства Посочените в изложението въпроси :1.налице ли е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.2 КТ и може ли работодателят да приеме,че работникът употребява упойващи вещества /наркотици/,довели го до състояние,което не му позволява да изпълнява служебните си задължения,при кумулативно наличие при многобройни писмени рапорти на свидетели и устни свидетелства; заповед на работодателя,задължаваща лицето да извърши медицински преглед,който да установи наличието или липсата на психотропни вещества в кръвта му и отказът му да извърши такъв преглед; липсата на медицински регистър,водещ отчет за лицата,употребяващи наркотици,откъдето работодателят може да се снабди със съответния документ; 2.може ли работодателят да приеме,че е нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.1 КТ- „преждевременно напускане на работното място”,когато служителят,изпълняващ длъжността „инспектор ЗБУТ” няколко пъти е прекратявал работа и е напускал работното си място преди края на работното време,както и е нареждал на целия работен персонал да прекратят работа и да напуснат обекта преди края на работното време,при условие,че не е установена опасност за здравето и живота им представляват фактически твърдения,които са преценявани от съда по вътрешно убеждение,а не са правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Въпросът по какъв начин работодателят може да установи дали негов служител употребява наркотици по време на работа и какво влияние оказват те върху способността да изпълнява служебните си задължения,когато този служител отказва да извърши медицински преглед не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,при наличието на трайна практика,обективирана и в посоченото по-горе решение,че обстоятелствата въз основа на които е наложено дисциплинарно наказание могат да се установят с всички допустими по ГПК доказателствени средства.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,на само след допуснато касационно обжалване.
Въпросът представлява ли нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.2 КТ употребата на наркотици преди или по време на работа,когато видимо работникът се държи неадекватно и е в състояние,което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения не е обусловил правните изводи на въззивния съд,който е приел обратната тези,а именно,че не е доказано твърдяното нарушение,а не че изброените факти не са дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 110 от 10.05.12г.,постановено по гр.дело № 121/12г.на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.