О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 01.03. 2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 456/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по съвместна частна касационна жалба на С. И. В. и Н. Н. В., двамата от [населено място], против определение № 515 от 21.11.2017 г. по ч. т. д. № 657/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Пазарджишки окръжен съд определение № 625 от 06.10.2017 г. по т. д. № 55/2017 г., с което двамата частни касатори (ищци в производството) са осъдени да заплатят на ответника [фирма], [населено място] разноски (адвокатско възнаграждение) за прекратената част от производството по делото в размер на сумата 1000 лв.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 19.01.2018 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като предявените от С. И. В. и Н. Н. В. срещу [фирма], [населено място] искове са с цена под установения в закона минимален размер: искът на С. И. В. е с цена 12 709.03 лв., а искът на Н. Н. В. е с цена 6 354.52 лв. Ето защо, касационният контрол върху постановеното въззивно определение е недопустим. В тази връзка следва да се отбележи, че релевантна за преценката по чл. 274, ал. 4 ГПК е цената на исковете към датата на постановяване на определението по чл. 248 ГПК, т. е. цената на исковете след частичното прекратяване на производството по делото поради частично оттегляне на претенциите, постановено с влязлото в сила определение № 509 от 16.08.2017 г.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съвместната частна касационна жалба на С. И. В. и Н. Н. В., двамата от [населено място], против определение № 515 от 21.11.2017г. по ч. т. д. № 657/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на частните касатори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: