О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 01.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 978/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Г. М. като процесуален представител на С. И. Б. и М. И. Б., против определение № 227 от 18.12.2014 г. по гр.д. № 6809/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В писмен отговор на частната жалба, подаден от адв. П. Н. и адв. Е. Д. като пълномощници на ответниците Р. Х. К., Х. Х. К. и А. Х. К., се изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационна жалба вх.№ 4786 от 25.07.2014 г., подадена от С. И. Б. и М. И. Б., против въззивно решение № 161 от 19.06.2014 г. по гр.д. № 260/2013 г. на Сливенския окръжен съд, и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат съставът на ВКС е констатирал, че въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР/ преди изм. ДВ бр. 49/2014 г./, който иск е с цена под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК минимум. Изводът е обоснован с това, че по правилото на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК цената на иска се определя от данъчната оценка на недвижимия имот, а в случая тя е в размер на в размер на 4 732.10 лв., видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка.
Обжалваното определение е правилно. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК са изключени от касационен контрол въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Нормата е императивна и се прилага по отношение на всички граждански дела, независимо от техния предмет и специфика, които отговарят на посочения в нея обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване. По искове за собственост цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК – в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – на пазарната оценка на имота. В случая цената на иска за собственост, предявен от жалбоподателката, определен въз основа на представените доказателства за данъчната оценка на процесния недвижим имот, е под посочения в чл. 280, ал.2 ГПК размер и това обстоятелство не се оспорва.
Доводът, че с определение № 104 от 13.02.2014 г. по ч.гр.д. № 7265/13 г. състав на ВКС е допуснал до разглеждане делото, респ. приел е, че ограничението на чл. 280, ал.2 ГПК за касационно обжалване не се прилага, е неоснователен. Соченото определение е постановено в производство по чл. 274, ал.2 ГПК, в което ВКС се произнася като втора инстанция по правилността на определения, постановени за пръв път от въззивен съд. В тези случаи, по аргумент от чл. 274, ал.4 ГПК, разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК не намира приложение, тъй като тя е относима само към допустимостта на касационното обжалване.
По изложените съображения обжалваното определение е обосновано и законосъобразно, постановено при точно приложение на процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 227 от 18.12.2014 г. по гр.д. № 6809/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: