4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
С., 11,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 616/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. И. С. от[населено място] против решение №10 от 12.03.2010 г. по гр.д. № 664/2009 г. на С. окръжен съд.
Ответникът по касация – О. Д. У. от[населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът С. е заявила, че съдилищата, разглеждали спора неправилно са разрешили въпроса – „ при установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК, предявен от поемателя по запис на заповед въз основа, на който е издадена заповед за изпълнение по чл.407, т.9 ГПК, след като ищеца сам прави твърдение, че записа на заповед е издадена във връзка с конкретна каузална сделка – като нейно оформяне или обезпечение, а ответника възразява, че твърдяното от ищеца каузално правоотношение не съществува, следва ли съдът по установителния иск да изследва наличието на твърдяното от ищеца каузално отношение предвид абстрактния характер на записа на заповед и съответно следва ли последния да доказва съществуването на това каузално отношение”.Посочено е, че счита, че този въпрос е разрешен неправилно от въззивния съд и в противоречие с практиката на ВКС – решение №195/30.11.2009г. по т.д. 299/09г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, от която е цитирана част от мотивите, обосноваващи правната характеристика на записа на заповед като абстрактна сделка и връзката й с конкретно каузално правоотношение.Страната накратко е изложила установените според нея факти по спора, както е развила своето разбиране по основателността на иска.В заключение е посочено, че с цитираното решение на ВКС „ се говори за действителността на твърдяното от поемателя по записа на заповед каузално правоотношение”, но въпреки това страната го счита за относимо към разглеждания случай тъй като: „недействителния в степен на нищожност договор означава липса на договор, каквато липса е налице и при несключен, т.е. несъществуващ договор”. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът С. не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от нея въпрос дори и да бъде приет за релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съставлява само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. За да бъде допуснато такова, страната следва да установи предпоставките на една от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Касаторът С. е поддържала, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от нейна страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически или хипотетичен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни решения и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите.В случая във връзка с това основание е сочено и приложено решение №195 от 30.11.2009г. по т.д. 299/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.Доколкото обаче, това решение е обективирало решаващи мотиви,свързани с наличието на задължителните условия по чл.535, т.2 ТЗ и валидността на възникналото облигаторно правоотношение между страните, както и изведеното от конкретните доказателства по разглеждания от ВКС правен спор – установеност на наличие на договор за заем между тях, то това решение е ирелевантно. Страната счита, че относимостта му се свързва с дефинитивното определяне на записа на заповед като абстрактна сделка, зад която обаче винаги стои и каузално правоотношение / в какъвто смисъл е цитирала част от мотивите, извадена от контекста им, но в случая и въззивния съд не е приемал нещо различно от този извод на ВКС. За да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на установителния иск, предявен от О. У. по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, въззивният съд, е приел,в съответствие с цитираното решение на ВКС, че записа на заповед е формална абстрактна сделка и че в производството по положителния установителен иск,освен ищеца, който следва да установи основанието на вземането си и ответницата следва да докаже своите възражения срещу конкретното изпълнително основание. Спрямо този решаващ извод за недоказаност на твърдяните от ответницата факти, свързани с процесното вземане, без правно значение за основанията по чл.280, ал.1 ГПК е мотивирането на съда за това дали ответникът е установявал или не каузалното правоотношение, от което произтича вземането, тъй като при липса на доказателства относно основателността на възраженията срещу задължението, иска не може да бъде отхвърлен, с оглед наличието на валиден запис на заповед, който касаторът не оспора. Или цитираното решение касае различна правна и фактическа обстановка, а липсата на правен идентитет между разглежданите хипотези води до извод за недоказаност на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изложеното разбиране на страната по съществото на спора, както и доводите за неправилност на решението са ирелевантни спрямо производството по чл.288 ГПК тъй като са предмет на производството по чл.290 ГПК.
Съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на С. окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 12.03.2010 г. по гр.д. № 664/2009 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: