О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 152
София, 11.03.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2142/2018 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Компания за луксозни имоти“ ООД, гр. Плевен срещу решение № 87 от 03.04.2018 г. по в. т. д. № 322/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 59 от 29.03.2017 г. по т. д. № 154/2016 г. на Плевенски окръжен съд, изяло е уважен предявеният от Й. Б. К. от гр.Плевен срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 35 000 евро, платена като част от цената по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 06.02.2008г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.2016 г. до окончателното й плащане.
Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Изразява несъгласие с извода за дължимост на претендираната сума с твърдението, че същият е направен в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната пред инстанциите по същество своя теза, че: процесният договор не е развален от ищеца-купувач, тъй като същият не е изправна страна, доколкото не е заплатил цялата уговорена цена на имотите; издаването на акт обр. 16 не е основание за прекратяване на договора, а с клаузата на чл. 13 от него страните са уговорили, че след този момент предварителният договор следва да се замести от окончателен; дори да се приеме за прекратен, действието на договора е продължено конклудентно от страните; в условията на евентуалност – дължима на ищеца е не цялата претендирана сума 35 000 евро, а само сумата 25 000 лв., която е осчетоводена от ответното дружество като платена авансово по договора след отделянето му от „Билд Инвест“ ООД. В касационната жалба са развити подробни съображения и срещу неуважаването на направеното от дружеството-ответник възражение за прихващане със сумата 35 000 евро, представляваща вреда от неизпълнение на задължението на ищеца за заплащане остатъка от уговорената в предварителния договор цена, изразяваща се в това, че неплатената цена не е могла да бъде използвана за погасяване на получен от „СиБанк“ АД кредит за строителството.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, са поставени въпросите: „1. Определяне кръга от права и задължения, които на основание чл. 263и ТЗ стават част от патримониума на отделящото се дружество при преобразуване по реда на глава 16 ТЗ; 2. Относно основанията за прекратяване на предварителен договор и условията за неговото мълчаливо подновяване с конклудентни действия от страните“.
По отношение на така поставените въпроси е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че „разглеждането на жалбата по същество е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, с оглед недопускане различно тълкуване и съответно различно прилагане на разпоредбата на чл. 263и ТЗ при определяне кръга от права и задължения, които стават част от патримониума на отделящото се дружество при преобразуване по реда на глава 16 ТЗ“.
Освен това, касаторът моли за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, произтичаща от неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касация – Й. Б. К. от гр. Плевен – поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, респ. че жалбата е неоснователна по съображения в писмен отговор от 27.08.2018 г. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
В обжалвания акт въззивният съд е приел за установено от представените доказателства, че: Между ищеца Й. Б. К. и „Билд Инвест” ООД е сключен предварителен договор за продажба на недвижими имоти (апартамент и два гаража) за обща цена 87 259 евро, от която при подписване на договора, с разписка към приходен касов ордер от същата дата, е заплатена авансово сумата 35 000 евро; Във връзка с данъчна проверка на дружеството-продавач между него и ищеца е подписан втори предварителен договор от дата 29.02.2008 г., съдържащ еднакви клаузи, като единствената разлика с договора от 06.02.2008 г. е относно цената на обектите – 130 000 лв. и платената авансова част от нея – 25 000 лв.; Във всеки от двата договора съществува клауза (чл. 13), че същият е в сила от сключването му до приемането на обектите с акт обр. 16; На 25.07.2008г. е приет план за преобразуване на дружеството-продавач „Билд Инвест” ООД чрез отделяне на две новоучредени дружества – ответника „Компания за луксозни имоти” ООД и „Рент Истейтс” ООД, при запазване на „Билд Инвест” ООД, в който план процесните имоти са включени като актив в капитала на ответника „Компания за луксозни имоти; В счетоводството на ответното дружество е отразено получаването на сумата 25 000 лв. като авансова вноска от ищеца, но не и сумата 35 000 евро.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че съществувалото между страните облигационно правоотношение във връзка с продажбата на процесните имоти е прекратено съгласно изричната им уговорка в чл. 13 от предварителния договор за продажба, считано от приемането на обектите с акт обр. 16, т. е. от датата 11.11.2011 г. Затова е приел, че след тази дата платената от ищеца авансова вноска е недължима и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Решаващият състав не е споделил извода на първата инстанция, че дължима е само сумата 25 000 лв., която е осчетоводена при ответното дружество, а е приел за дължима сумата 35 000 евро, отразена в квитанция към приходен касов ордер от 06.02.2008 г., издадена от продавача „Билд Инвест” ООД и съдържаща всички изискуеми реквизити на счетоводен документ. Изразил е разбирането, че доколкото съобразно плана за преобразуване към ответното дружество са преминали всички авансови вноски, платени във връзка с включения в актива му обект „П.”, следва да се счете, че към него е преминала и платената от ищеца авансова вноска в пълен размер, поради което той дължи връщането й изцяло, а не само до размер на осчетоводената от него част (25 000 лв.).
Въззивният съд е преценил за неоснователно и направеното от ответника възражение за прихващане. Позовавайки се на данните от заключението на счетоводната експертиза, че платената от ищеца авансова вноска (нито пълният й размер 35 000 евро, нито осчетоводената част от тази сума – 25 000 лв.), не е преведена за погасяване на кредита, както и че ищецът не е неизправна страна по предварителния договор, доколкото е заплатил авансовата си вноска, но не е имал задължение да плаща остатъка преди издаването на нотариалния акт за обектите, решаващият състав е приел за недоказано твърдението за причинени на ответника вреди вследствие неизпълнение на процесния предварителен договор от страна на купувача по него.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси нямат характер на обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Отговорът на въпроса за „определяне кръга от права и задължения, които на основание чл. 263и ТЗ стават част от патримониума на отделящото се дружество при преобразуване” е обусловен от конкретните уговорки в плана за разделяне, т. е. въпросът е фактологичен, а не правен. В случая, въззивният съд е взел предвид именно предвиденото в плана, че процесните обекти (като част от „право на строеж обект „П.”) са включени в капитала на новоучреденото дружество „Компания за луксозни имоти” ООД и че към него са преминали всички авансови вноски във връзка с този обект. Следователно, направените изводи са резултат от обсъждането на посоченото доказателство, което, съгласно указанията в цитирания тълкувателен акт, не може да се разглежда като правен въпрос, обуславящ изхода на конкретното дело.
Същите съображения са относими и към частта от втория въпрос, свързана с „основанията за прекратяване на предварителен договор”. Доколкото съдът е приел, че сключеният между страните предварителен договор е прекратен поради изтичане на срока, с оглед изричната клауза на чл. 13 от него, то изводът му е предпоставен от съобразяването на конкретното доказателство. А дали този извод е правилен, преценката за това не може да бъде извършена в настоящото производство, нито да обоснове допускането на касационния контрол.
Що се отнася до втората част от въпроса по т. 2, свързана с условията за мълчаливото подновяване на договора с конклудентни действия на страните, същият не е обуславящ, тъй като по него въззивното решение не съдържа произнасяне – решаващият състав изобщо не е обсъдил заявения във въззивната жалба на ответника довод за „продължаване” действието на договора след прекратяването му.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол.
В случая, касаторът е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК с твърдението, че очевидната неправилност на въззивното решение се дължи на неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, т. е. същата е отъждествена с неправилността на въззивното решение. Поради това и доколкото настоящият състав не констатира служебно очевидна неправилност на постановеното от Великотърновски апелативен съд решение, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на посоченото основание.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация Й. Б. К. разноски за настоящото производство в размер на сумата 500 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 708565 от 21.08.2018 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 87 от 03.04.2018 г. по в. т. д. № 322/2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА “Компания за луксозни имоти“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица], ет. 4 да заплати на Й. Б. К. от гр. Плевен, [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 500 (петстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: